Той бе настоял Ана да носи широка памучна роба и нищо друго под нея, за да се гарантира безпрепятственото преминаване на магнетичната енергия. Бе подредил няколко паравана така, че да се чувства защитена в своята полуголота, докато я лекува. Лидия и майката на Ана бяха зад кръга от паравани.
Месмер се оттегли, за да облече своята роба, а Ана стоеше боса в своята широка дреха и чакаше доктора. Почти бе уверена, че той е измамник, и нямаше да се съгласи да я лекува, ако Моцарт не го познаваше. Месмер бе поставил първата опера на Моцарт, „Бастиен и Бастиена“, в частния си театър и беше приятел с неговия баща, както и свободен масон. Моцарт бе писал на Ана, уверявайки я, че докторът е способен на чудеса. Бе изминала седмица, откакто ѝ бе свирил. Всяка вечер, когато лягаше да спи, тя си спомняше този момент. Всичко друго обаче си оставаше същото.
Месмер се появи с жълти чехли и дълга лилава роба. Между широко разположените му очи имаше дълбоки бръчки, сякаш дълго време се бе мръщил, изживявайки болките и страданията на другите. Лицето му бе изпълнено със съчувствие и напълно открито, лице, което можеше да вдъхне доверие и подканваше към споделяне. Напомни на Лидия и майката на Ана, че трябва да пазят тишина, за да не възпрепятстват потока на енергията. Ако Ана се нуждае от помощ, да звънне с даденото ѝ звънче.
– Започнете музиката – нареди той и асистентът му завъртя стъклените тръбички, извличайки чистите етерични звуци на стъклената хармоника, които звучаха така, сякаш хор от миниатюрни кастрати пееше в канон********.
– Сега – произнесе тържествено Месмер и положи длани на раменете на Ана. Тежестта им бе осезаема, но ненатрапчива, толкова изпълнени бяха те с разбиране, че Ана ахна от изненада и едва не припадна. Погледна я в очите. – Виждам – каза той. – Горкото ми момиче, виждам в какво състояние си. – За нейна изненада и облекчение я прегърна. Палците му започнаха да масажират гърба ѝ. Лицето ѝ бе на рамото му, а той миришеше на тамян. – Ето – замърмори, докато я прегръщаше все по-силно. – Усещаш ли? Това е магнетичната ни енергия, твоята и моята. Това е силата, която протича през всичко – хора и животни. Твоята е слаба и гъста, и не тече, но моята е като буен поток и аз я споделям с теб. Не я ли усещаш?
– Не знам – промълви Ана. Едно от коленете ѝ поддаде и тя щеше да се строполи на пода, ако докторът не я беше задържал.
– Ето – каза нежно той, докато я повдигаше. – Един от блокажите ти вече го няма. Трябва да се отървем от всичките. Трябва да ми помогнеш да насочим астралните приливи и да освободим етера ти в чист и прекрасен поток. – Отдалечи я от себе си и взе ръцете ѝ в своите, като енергично ги масажираше отгоре с палците си. – Цялата си се затворила. Изворите на жизнената ти сила са застояли. Как някой може да пее, ако отвътре е като гнойна язва? Не може! Човек отслабва и замлъква заради такива гнойни огнища!
Звуците на стъклената хармоника се лееха около тях.
– Къде точно е болката ти? – прошепна Месмер.
Ана затвори очи. Не очакваше да се развълнува толкова. Очакваше, че в най-лошия случай след процедурата ще продължи да се чувства по същия начин, а в най-добрия ще се разсее за около час. Този доктор обаче накара краката ѝ да се разтреперят и да почувства главата си лека и празна, сякаш съзнанието ѝ е било изтънявано като плочка злато под ударите на чукчето на златаря. С трепереща ръка тя докосна гърлото си.
Месмер кимна. Съсредоточавайки се, с полузатворени очи, той сложи отворените си длани от двете страни на шията ѝ, а тя отново усети нежната тежест, гореща и гъделичкаща, когато магнитната енергия се надигна и потече между тях.
– Усещам топлината – каза Месмер. – Усещам мъртвилото... празнотата... да, ето, ето. – Пръстите му започнаха да масажират врата ѝ внимателно, но с осезаема сила, въртейки главата ѝ, както скулптор мачка глината си. После ръцете му се спуснаха надолу по нейните, след което я накара да коленичи пред baquet-а и клекна зад нея, като робата му обгърна и двамата, а той изрече пламенно:
– Когато ти кажа, ще хванеш по един прът с ръка. Ще усетиш нещо като удар, но не трябва да се пускаш. Дръж здраво. Силата ще премине през тялото ти и ще започнеш да се гърчиш. Това е единственият начин, по който ще бъдеш изцерена. Не се страхувай.
Ана се замая от гласа му и аромата на тамян.
– Не искам – каза плахо тя.
Ръцете му се промушиха под нейните, точно под гърдите ѝ.
– Трябва – отговори той.
Като насън тя видя как ръцете ѝ посягат към черното желязо, хващат го и тялото ѝ започва да се тресе. В следващия миг бе ударена от мощта на магнетичната сила, която премина през врата ѝ и сякаш разцъфна през темето ѝ. Спусна се надолу по гръбначния ѝ стълб чак до корема и дори до ходилата. Тя закрещя и се отпусна в прегръдките на Месмер, който я пое, за да не падне.