На следващия ден отидоха в консерваторията. Стивън вече бе приключил със занятията си и сега учеше някои от по-малките момчета и даваше концерти тук и там. Той заведе Ана да се запознае с Джовани Паизиело, известния оперен композитор, който преподаваше пеене и контрапункт в консерваторията. Ана пя пред него и той остана приятно изненадан. Каза, че ще я препоръча на приятелите си и би ѝ поверил малки роли в своите опери. Месеците обаче минаваха, без да ѝ се обади. Ана изпя соло няколко негови кантати в катедралата, но заплащането беше много ниско. Накрая той заяви, че не може да рискува с малката англичанка.
– Трябва да попее в Италия повече – каза на господин Стораче. – Трябва да прекара тук няколко години.
– Как ще пее в Италия, като всеки тук иска тя вече да е пяла в Италия? – попита господин Стораче.
– Всеки сам намира своя начин – вдигна рамене Паизиело.
Баща ѝ искаше тя да пее за Йомели****, учителя на Фаринели*****, но той не пожела да я чуе. Каза, че бил прекалено стар, за да се занимава с англичани.
Чимароза****** беше във Франция и нямаше да се върне до началото на следващата година. Господин Стораче беше превеждал няколко от оперите му и бе поддържал кореспонденция с него. Възлагаше големи надежди на тази връзка. Чимароза му бе дал дума, че ще помогне на Ана, но не беше споменал нищо за Франция.
Всички в семейството, освен Стивън, се разболяха от стомашно разстройство, придружено от висока температура. Ана остана на легло цели две седмици. Трябваше да се хранят и да се обличат добре, ако искаха да се движат сред аристократичните кръгове. Аристокрацията обаче не канеше Ана на концертите си и салонните сбирки, защото не знаеха нищо за нея. Дори и да знаеха, най-вероятно щяха да решат, че не може да пее, понеже е англичанка.
През пролетта баща ѝ реши да се върне в Англия и да събере малко пари. Щеше да отсъства почти цялото лято. Докато го нямаше, пожела семейството да напусне Неапол и да опитат късмета си някъде другаде. Престоят им в този град не носеше положителни резултати. Там имаше прекалено много певци. Той не бе суеверен, но считаше, че късметът им ще се усмихне някъде другаде, че цялата тази година е прокълната и им носи само проблеми. Докато беше в Лондон обаче, той умря от някаква инфекция. Госпожа Стораче и децата ѝ останаха сами, със съвсем малко пари и дългове както в Лондон, така и в Неапол.
L'inglesina*******
С месеци не правеха нищо. Със захлаждането на времето Стивън, който преподаваше уроци по музика срещу прекалено ниско заплащане, намекна, че може да заложи цигулката си, а госпожа Стораче предложи малкото си бижута. В този момент пристигна писмо от Паизиело. Беше намерил роля за Ана в театър „Пергола“ във Флоренция. Чудото се бе случило – тя щеше да партнира на известния кастрат Луиджи Маркези********. Стивън щеше да свири втори клавесин в оркестъра, като така щяха да съберат достатъчно средства, за да се върне в Англия и да уреди нещата, които господин Стораче бе оставил недовършени.
– Това е голяма чест – предупреди дъщеря си госпожа Стораче. Тя беше в шок от смъртта на съпруга си, почти не се хранеше и сякаш бе започнала да се смалява. – Трябва да бъдеш идеална и да не обиждаш никого.
Ана била прекалено устата и ѝ липсвало уважение, заяви майка ѝ.
– Не се притеснявай, мамо – отговори с усмивка Ана. – Ще бъда същинско ангелче.
– Все още не си примадона – заяви госпожа Стораче. – И никога няма да станеш, ако продължаваш да се държиш както досега. Всички те възприемат като английското момиченце с лош италиански.
– Италианският ми е съвършен.
– Тогава има нещо друго. Сигурно е начинът, по който се движиш. Трябва да вървиш с по-малки крачки и да не се мръщиш.
– Разбирам, мамо.
Ана мислеше за баща си всеки ден, за неговия жизнерадостен оптимизъм и авантюризъм. Той искаше децата му да имат музикалната кариера, която не бе успял да направи, и някак си ѝ се струваше, че е виновна за смъртта му, защото се бе върнал в Англия заради нея. Не можеше обаче да си позволи дълго да разсъждава така, понеже нямаше да бъде в състояние да пее.
Пристигнаха във Флоренция и започнаха репетициите; тя почти веднага разбра, че няма да може да спази обещанието да бъде като ангелче, което бе дала на майка си. Но поне се опита.