– Защо му трябва – попита Мандини – да прави всичко толкова трудно? Той е великолепен пианист и концертите му много ми харесват. Операта обаче не е концерт за пиано. Моцарт е гений, но да се занимава със своите си неща. Как може да се очаква от него да напасне към музиката текст на италиански? Той няма инстинкт за подобно нещо. Освен това музиката е прекалено сложна. Затъва под собствената си тежест, сметката за което обаче ще платим ние.
– Хайде, стига – каза Майкъл. – Ана има да пее най-много от всички ни, а не се оплаква.
– Тя никога не би се оплакала. Освен това върти Волфганг Моцарт на малкото си пръстче.
– Не е вярно – възкликна Ана. – Синьор Мандини, потресена съм. Знаете, че малкото ми пръстче е заето.
– Значи го въртите някъде другаде – захили се Мандини.
– Да не сте посмели – с престорен писък се хвърли към него тя. Той извика и се изплъзна. Всичко бе на шега или поне изглеждаше така. Със сигурност Мандини не знаеше. Със сигурност никой от тях не знаеше. Музикантите винаги се шегуваха така. Сърцето ѝ обаче препускаше.
– Хайде – опита се да ги успокои Майкъл. – Стига вече. Чакат ни.
Моцарт и сценичният директор бяха в кафенето на Държавния театър – една приятна заличка, в която столовете бяха избутани назад, а вътре се бе събрала цялата трупа. За първи път щяха да репетират заедно, при това дългия финал на второ действие.
Видимо изнервен, Моцарт се изправи и каза:
– С нетърпение очаквах всичко това – да ви чуя всички заедно. Невероятно е. Мечтаех си за този момент.
Действието на „Сватбата на Фигаро“ се развиваше в рамките на един-единствен ден. Граф Алмавива желае да се възползва от правото си на първа брачна нощ******** с прислужницата на жена си, Сузана, по време на сватбата ѝ с Фигаро. Успоредно с основния сюжет се развива и историята на пажа Черубино, изпълняван от Доротея, който е влюбен в графинята. В тази част от операта, която щяха да репетират, ревнивият граф тъкмо е разбрал, че Черубино е заключен полугол в гардероба на жена му. След това неколцина от действащите лица влизаха и излизаха, докато накрая всички запяваха заедно. Финалът продължаваше без почивка около половин час и ако някой елемент от него се провалеше, всичко останали скоро щеше да го последва.
– Добре – рече Моцарт след първия опит, който бе пълен провал. Погледна към Ана и се усмихна. Макар че изпълнението да беше доста объркано, тя бе весела и доволна от простичкия факт, че половин час е пяла музиката на мъжа, когото обичаше. – Можеше да е и по-зле.
– Прекалено е бързо – оплака се Бусани. – Не ни остава време да си поемем дъх.
– Не се цупи! – каза Майкъл Кели. – Ти звучиш като самия Зевс. Караш кокалите ми да се разтракат. За теб беше дори бавно.
– Трябва да е поне толкова бързо – заяви Моцарт.
– Иначе няма да се приберем до утре сутринта – пошегува се Мандини.
– Осмелявам се да отбележа, че краткият дует на жена ми със синьора Стораче беше прекрасен – каза Бусани.
– Не е ли забавно? – попита Доротея и обхвана глава с ръцете си. – Само ако можех да накарам езика си да се подчинява на мозъка ми.
– Маестро – обърна се сериозно Мандини към Моцарт, като се изправи и се отдалечи малко от композитора. – Ще прекараме цял следобед в репетиране само на този финал. При това не става дума за финал на операта, а само на второ действие. Не сме го отработили добре. Предполагам, че дължината на цялата ви опера ще е поне пет часа, не бих се изненадал, ако стигне и до пет и половина. Как очаквате от нас да я научим до първи май?
В стаята се възцари тишина. Накрая Моцарт отговори:
– Мисля, че ще бъдат четири часа и половина. Най-много.
– Пропускате излизането на бис.
Погледът на Моцарт се плъзна по присъстващите, като направи кратка пауза, когато стигна до Ана.
– Наясно съм – заяви той и обърна гръб на Мандини. – Операта ми е толкова дълга просто защото няма как да е по-къса. Дълга е точно толкова, колкото трябва. Бих предложил да махнем арията на графа, но вие я изпълнявате толкова великолепно...
– Невероятно трудна е – прекъсна го Мандини.
– Вие обаче ми казахте, че ви харесва и ви подхожда.
– И наистина е така – каза Майкъл.
– Не може да се отрече – потвърди и Бенучи с усмивка.
– Не ви предлагам да махнете моята ария – отбеляза Мандини.
– Тогава може би тази на прекрасната ви съпруга? – попита Моцарт. – Вашата вероятно е най-слабо обвързана със сюжета, мадам – обърна се той към Мария Мандини, – но не ми се иска да лиша операта от участието ви.