– Горе главите, мили мои – извика Доротея Бусани, останала без дъх от скока през прозореца, за да избяга от гнева на граф Алмавива. Избърса потта от челото си, издаде устни напред и разтвори устата си като лъв. Харесваше ѝ да се разхожда с високите си ботуши и в прилепналите панталони. Бе казала на Ана, че в тези дрехи ѝ се иска да язди кон. Съпругът ѝ разряза една ябълка и ѝ я подаде. – Най-лошото вече мина. Никой не помни средата на нещата. Могат да си прочетат либретото по време на антракта и да разберат какво се е случило. Остават само още две действия, пиленца! И то най-лесните!
– Оркестърът не спазва темпото и свири фалшиво – отбеляза съпругът ѝ.
– Според мен дуетът ни се получи идеално – каза Доротея на Ана. Дуетът между Сузана и Черубино, по време на който двамата млади слуги пеят изплашено, почти шепнешком, бе шедьовър на комедията, макар и много кратък.
– Така е – разсеяно потвърди Ана. Беше се надявала Моцарт да дойде зад кулисите по време на антракта, но от него нямаше и следа. Незнайно защо ѝ се струваше, че ако операта се провали, това ще е по нейна вина.
– Арията на Мандини ще оправи нещата – каза Бенучи, като потупа другия бас по главата. – Няма по-добър от теб. Елегантност, фарс... имаш всичко.
– А – отговори Мандини и нагласи перуката си. – Ще видим. – След това добави: – На мен най-много ми допада трето действие.
Луиза Ласки, която играеше ролята на графинята, прегърна Ана. Това мило момиче беше на ръст колкото нея и двете бяха станали приятелки. В трето действие пееха един дует, в който графинята диктува писмо, а Сузана повтаря думите ѝ. Макар текстът да бе наситен с ирония, гласовете на Ана и Луиза се преплитаха като коприна на вятъра. Това бе един от най-красивите моменти в операта и показваше, както Бенучи отбеляза, дълбокото и свръхестествено разбиране на Моцарт по отношение на жените. Моцарт се бе засмял и бе отговори, че причината сигурно се корени в това, че има сестра.
– Звучеше прекрасно – каза Ана на Луиза. – Слушах арията ти.
Луиза поклати глава.
– Бях сигурна, че ще ми свърши дъхът. – Тя погледна мило Ана. – Съжалявам, че се усъмних в операта, Ана. Ти бе права. Тя е същинско чудо. Опасявам се обаче, че ние няма да можем да я покажем в целия ѝ блясък.
– Ще успеем – каза Ана.
– Разбира се – отговори Луиза. Сведе глава и се отдалечи, като мърмореше текста си. По време на първо действие на няколко пъти бе имала проблеми с текста.
– Как се справяш? – попита Майкъл, облечен в униформата на съдия. Хвана Ана за ръката.
Тя се облегна на него с театрална слабост.
– Толкова съм уморена! – възкликна. – Пях достатъчно за една вечер. Мисля да си тръгвам.
– Позволявам – каза той. – Не се притеснявай.
– Като истински съдия си – отбеляза тя, докато се възхищаваше на костюма му. След това обаче Бенучи я грабна и я подхвърли във въздуха. Тя усети как енергията ѝ отново се завръща, защото операта бе великолепна и въпреки всичките ѝ страхове, на света нямаше друго място, където би предпочела да е сега, точно както се чувстваше, когато бе на тринадесет. Операта, това бе мястото за нея.
Изпълниха трето действие по-добре от всеки път досега. Когато след него дойде време на последното, макар че вече бе пяла повече за една вечер, отколкото всеки друг път, тя усети някакъв прилив на сили, сякаш наближаваше краят на дълги пости.
В четвърто действие нещата се въртяха около объркани самоличности и тайни любовни срещи в лятната вечер. Сцената тънеше в полумрак. Момиченцето, което играеше Барбарина, излезе, за да търси изгубения си фуркет и запя тъжна песен. Детето напомняше на Ана за самата нея, когато бе малка. След това дойде време за арията на Мария Мандини, после бе ред на Бенучи и накрая – Deh, vieni – последната ария на Сузана, онази във фа.
Тя излезе на сцената, преоблечена като графинята. За първи път оставаше сама на сцената тази вечер. Фигаро се криеше зад дървото. Ана повдигна булото си, за да вдиша свежия вечерен въздух, и видя Моцарт в оркестъра, облечен в бяло и златисто, със златна емблема на гърдите. Разбра, че тази вечер не се е провалила. Видя го в лицето му. Той изобщо не се притесняваше за това, че е имало някакви недостатъци.