Тръгнаха на въпросното турне скоро след внезапната смърт на брат ѝ през 1796 година. Тя желаеше да посети отново всички места, където бе пяла по време на брилянтната си младост, когато е била по-млада дори от Брам. Това щяло да подхрани спомените и да подпомогне кариерата ѝ. В Париж пяха за Хамилтън и Наполеон. Прекараха месеци в Неапол и Венеция, както и във всеки друг по-значим град. Накрая пристигнаха във Виена.
– Останала си е същата – отбеляза тя. Същото бе казала и за почти всяко друго място, през което бяха минали. Облегнатата ѝ на лакътя му ръка бе скована. Брам я потупа и погледна лицето ѝ с любов. Сега вече щеше да знае кое къде се е случило, когато тя заговореше за миналото. Щеше да е в състояние да пътува мислено с нея. Почти виждаше миналото, изписано по лицето ѝ, когато се разхождаха в този великолепен виенски парк. Минало, което се разкриваше пред него с повече цвят и детайли, отколкото в разказите ѝ. Движенията на красивите ѝ кафяви очи и бръчката над веждите ѝ казваха всичко. Накрая по лицето ѝ се стече и една кристално бистра сълза.
– Плачеш – отбеляза той. Обичаше ярката проява на чувствата ѝ, страстите ѝ, яростта и екстаза. Често си мислеше, че трябва да бъде нарисувана, изпаднала в някое от тези състояния.
Ана избърса страната си и погледна встрани. Каза, че ще поседне за не повече от половин час на пейката до люляка. Той да се поразходел из градината. След това щели да отидат при граф и графиня Тун, където той щеше да пее.
– А ти, любов моя?
Лицето ѝ бе бледо и не му отговори. Накрая каза: „Не“. Нещо ѝ било заседнало на гърлото и днес не можела да пее. Графинята щяла да я разбере.
Той я остави, както бе пожелала, и тръгна на разходка по чакълените пътечки в парка. Пратер, така се наричаше. Тя остана в усамотената квадратна градинка, оградена с дървета, и седна до люляка. Цветчетата се люлееха около нея. Панделките на шапката ѝ плющяха на вятъра. Денят бе бурен и сумрачен. Брам внимателно я наблюдаваше, докато обикаляше по пътечките, но въпреки очевидната му загриженост и топли чувства тя не го повика. Погледна часовника си и установи, че не бяха минали и десет минути. Половин час, толкова му беше казала. Оставаха още двадесет и две минути. Реши да не я безпокои, докато не му даде знак, че е готова. Все пак той я обичаше. Можеше да ѝ позволи да има половин час само за себе си.
Обърна се и започна да разглежда един розов храст, след което погледна отново към Ана. Беше си събула обувките. Не го бе забелязал преди. Вероятно краката ѝ се бяха уморили. Оставаха шестнадесет минути. Тихичко си затананика една ария, която щеше да изпее на известното семейство Тун фон Хоенщайн. Арията бе написана от приятеля на Ана, Волфганг Моцарт. Брам имаше великолепен глас. С нетърпение очакваше да види колко доволни ще останат от изпълнението му.
Благодарности
Благодаря на всички, които бяха с мен и моята история за Моцарт през изминалото десетилетие.
За вдъхновението да напиша тази книга благодаря на моите невероятни ментори Кийт Киблър, Джим Шепърд, Марго Лайвси и Итън Кейнин. Благодаря и за търпението, ентусиазма и мъдростта на невероятните ми редактори Сюзън Портър и Дейна Айзъксън, както и на изключителната си агентка Ейша Панде. Горещи благодарности и на Либи Макгуайър, Дейна Лей Бланшет, Приянка Кришнан, Зои Маслоу, Нита Проновост и всички от екипа на Балантайн Букс и Дабълдей Канада, които ме подкрепяха и работиха по този проект.
За съветите, помощта и кореспонденцията сърдечни благодарности на Елс Андерсън, Питър Аронов, Исая Бел, Кони Брадърс, Антъни Бучи, Деб Бучи, Робърт Бъкланд, Остин Бън, Соман Шинани, Крис Диксън, Росен Дяголов, Дейвид Дърам, Антъни Елефтерион, Джереми Фридман, Ан Фостър, Ричард Гярузо, Кевин А. Гонзалес, Джулия Грийн, Чад Харбак, Анди Хауърд, Дебора Копакен Коган, Кийша Лин, Пол ла Роса, Марк Лайднер, Самюел Ливайн, Тод Липи, Уилям Т. Дж. де ла Маре, Марвин Мур, Тайлър Пътнам, Шенън Рабонг, Дан Розенберг, Джон Сел, Роман Скаскив, Айзък Съливан, Ана Вайнщайн, Джулия Уикър и Мат Уилямсън.
Благодаря и на многото учители, повлияли на този роман: Мария Акда, Робърт Бел, Дебора Бирнбаум, Майкъл Ченс, Лан Саманта Чанг, Дорис и Ричард Крос, Ивон ДеРолер, Тони Еприл, Джил Фелдман, Стивън Фикс, Джейн Хестър, Керълин Канджуро, Морис Ламер ван Бюрен, Линда Люис, Джеймс Алън Макферсън, Керъл Маквей, Рандолф Майкълсън, Уенди Нийлсън, Рейчъл Йоселсон, Шери Роудс, Мерилин Робъртсън, Алек Тили, Робин Греъм Томас и Джанет Уайт.