Много любов и благодарности за Ейми Блайт, Керъл Халпърн, Кати Хубиак, Робин Киблър, Бет Сатън и Лаура Вийбе, за скъпите ми дядо и баба Робърт и Пеги Мо, както и за семействата Флетчър, Хъмфри, Ислам, Мо, Остлинг, Рич и Торнтън.
Искрено благодаря на дружествата за изкуства Айова Артс и Хабърд Хътчинсън Мемориал, Обединението на писателите на Сън Вали и Федерацията на писателите на Нова Скотия.
Благодаря на всички, които обичат изкуството.
Благодаря за любовта на обществото Шамбала.
Благодаря на природата за градините, парковете, горите, големите дървета, езерата, океаните, планините и песните на птичките, в чиято компания съчиних голяма част от Виенско ноктюрно.
И накрая, най-дълбоките ми любов и благодарност извън възможностите ми да изразя, изпращам на сестра си Алексис Шотуел, брат си Гордън Шотуел, майка си Джанет Мо Шотуел и баща си Хъдсън Бър Шотуел.
Исторически бележки
Когато Ана Стораче напуска Виена през 1787-а, тя е на двадесет и една години, точно толкова, на колкото бях и аз, когато започнах да пиша тази история. С течение на годините толкова се сближих с героите ѝ, че повярвах, в достоверността на всичко, което съм написала за тях. Вярно е, че основните факти са верни, поне доколкото знам. Старах се да се придържам максимално към историческите факти. С изключение на Лидия, хер Госта и неколцина от слугите всички останали герои са базирани на реални личности. Много от събитията, например концертът в оранжерията и екзекуцията на Франц Цалхайм, са действителни. Заглавията на оперите са перифразирани преводи на италианските заглавия. „Рядка вещ“ на Мартин и Солер носи заглавието Una cosa rara на италиански и наистина по време на премиерата си е била по-популярна от „Сватбата на Фигаро“.
Ана наистина е учила пеене при кастрат на име Рауцини и наистина се е омъжила за мъж на име Джон Фишър, за когото се е смятало, че я е тормозил. Пяла е по музиката на Моцарт и двамата са били приятели. Няма доказателства, че Ана и Моцарт са се обичали, но по написаната от него за нея музика, особено прощалната ария Non temer, amato bene, на която той ѝ е акомпанирал на пианото, аз лично вярвам, че си проличава дълбока и неизречена любов.
Мислите, разговорите, мотивацията и писмата между героите са изцяло мое творение.
Кантатата „За възстановяването на Офелия“ носи италианското име Per la ricuperata salute di Ofelia и е съвместно творение на Моцарт, Салиери и някой си Корнети (възможно е да е псевдоним, под който е писал Стивън Стораче). Тази кантата е загубена, така че описанието на мелодията и структурата ѝ са моя измислица.
Когато се замисля за идеята си да пиша за Моцарт, се притеснявам. Не зная дали това би го поласкало или обидило. Поне се надявам, че написаното ще подтикне хората да започнат по-често да посещават изпълнения на живо на класическа музика и опера, да свирят на инструменти и да пеят, да поддържат музикалното образование и изкуствата.
Целта на произведението не е да обхване всички велики творби на Моцарт, макар те да са начинът да бъде опознат като човек. По-пряк път към това може да бъде семейната му кореспонденция. За този роман съм изчела и превела някои от неговите писма, събрани в книгата на Робърт Спетлинг „Писмата на Моцарт, животът на Моцарт“.
За Ана Стораче се знае по-малко, отколкото за Моцарт. В историческите източници по-често бива наричана с прякора си „Нанси“. Измежду всички герои, тя може би е най-голяма рожба на въображението ми. Трябваше да я създам такава, каквато бих я обичала.
В проучванията си за този роман богато черпих информация от следните източници: The World of the Castrati от Patrick Barbier, The Librettist of Venice: The Remarkable Life of Lorezo Da Ponte, Mozart“s Poet, Casanova“s Friend, and Italian Opera“s Impresario in America от Rodney Bolt, Anna... Susanna: A Biography of Mozart“s First Susanna от Geoffrey Brace, Mozart in Vienna, 1781–1791 от Volkmar Braunbehrens, Daily Life in the Vienna of Mozart and Schubert от Marcel Brion, Mozart and His Operas от David Cairs, Mozart in Person: His Character and Health от Peter J.Davies, English Opera in Late Eighteen-Century London от Jane Girdgam, Mozart“s Women: His Family, His Friends, His Music от Jane Glover, Mozart: A Cultural Biography от Robert W.Gutman, Mozart“s Operas от Daniel Heartz, Reminiscences of Michael Kelly of the King“s Theater, and Theater Royal Drury Lane редактирана от T.E.Hook, The Culture of Opera Buffa in Mozart“s Vienna от Mary Hunter, The Cambridge Companion to Mozart редактирана от Simon P.Keefe, Mozart and Vienna, including Selections from Johann Pezzl“s „Sketch of Vienna“ 1786–1790 от H.C.Robbins Landon, The Mozart Compendium: A Guide to Mozart“s Life and Music редактирана от H.C.Robbins Landon, Arias for Francesco Benucci: Mozart“s First Figaro от Dorothea Link, Arias for Nancy Storace: Mozart“s First Susanna от Dorothea Link, Italian Opera in Late Eighteen-Century London от Curtis Price, Judith Milhous и Robert D.Hume, The Eighteen-Century Pleasure Gardens of Marylebone от Mollie Sands, Angels and Monsters: Male and Female Sopranos in the Story of Opera от Richard Somerset-Ward, и накрая, но не по значимост, Pots, Privies and WCs; Crapping at the Opera in London before 1830 от Michael Burden.