— Знаеш ли, аз го намерих. Абсолютно безпомощен, прегърнал кофа за боклук в една от стаите за разпит. — Кос гледаше през Фредрик, сякаш той беше въздух. — Не разбираш ли, Сюне? Момчетата говорят. Един полицай трябва да знае на кого може да разчита. И всички бяхме на едно мнение, а именно че Байер трябва да бъде държан настрана от важните случаи, които биха могли… да доведат до обществено недоволство. Дори той беше на същото мнение, ако не се лъжа? — Кос се облегна на клатещия се стол и скръсти ръце. — Не можем да рискуваме с него на място, пълно с трупове.
Сюне поклати глава.
— Такива глупости плямпаш, Себастиан. Фредрик беше обявен за здрав. Много добре го знаеш. — Прехвърли погледа си към Фредрик. — Искаш ли да кажеш нещо?
— Не. Ти ме помоли да дойда. Дойдох. Нямаше да имам нищо против да си прекарам едно спокойно лято… — каза той и се обърна към Кос —… зад бюрото в Грьонланд. И да си гледам случая с изчезналите хора. Единственият проблем е, че жената и детето, които издирвам, са живели тук. Така че по някакъв начин това се превърна в моя работа.
Кос погледна недоверчиво към Сюне. Тя се покашля в знак на подкрепа към Фредрик.
— В Сулру са живели членовете на общността „Светлината Божия“. Анете Ветре е била част от нея.
— Дъщерята на Ветре от Християнската народна партия? Мамка му.
Десет минути по-късно Фредрик се срещна с Андреас отвън. Засмян, Фредрик му разказа как пребледнелият до смърт Кос се обадил на главен комисар Неме, за да го информира, че дъщерята и внукът на един от най-успешните политици в страната са изчезнали безследно. Не приел новината никак добре.
— Пада му се на тоя идиот — изръмжа тихо Андреас, докато вървяха към бялата палатка насред поляната.
В нея съдебните лекари бяха застанали на колене. Трупът, на който липсваше половината глава, още лежеше с крака, стърчащи като механизъм на счупен часовник. Един от облечените в бяло лекари се изправи и отиде до тях.
— Двама мъже на по трийсет и няколко години, застреляни с автоматично оръжие от сравнително късо разстояние. Има две дупки в главата на единия и три — в тази на другия. Не съм допускал, че куршумите могат да помогнат да отвориш съзнанието и ума на някого, но може би съм грешал?
— Разбирам — каза снизходително Фредрик.
Не завиждаше на работата на тези хора. Само така можеха да преживеят отвратителните си дни. С черен хумор. Надникна зад рамото на лекаря. Двата трупа бяха боси, носеха спортни клинове и тениски. Телата и дрехите им бяха подгизнали.
— Може би има нещо, което ще ви заинтригува — каза съдебният лекар и кимна към прозрачните торбички до платното на палатката.
В едната имаше сълзотворен спрей. В другата — електрошоков пистолет. Електродите, които обезвредяват жертвата, не бяха освободени. Фредрик и Андреас се спогледаха. Това беше оръжие за самоотбрана. Забранено в Норвегия. Как, за Бога, някаква общност насред пустошта се беше снабдила с нещо подобно?
Глава 8
— Фредрик Байер? Фредрик Байер тук ли е?
Завесата на палатката се отвори и някакъв тип с очила, облечен в бял гащеризон, се вторачи в него.
— Аз съм.
— Елате.
С бързи крачки мъжът прекоси поляната към палатката върху моста до плевнята и спря чак когато застанаха вътре до телата. Гледката беше отвратителна. Андреас си пое дълбоко дъх.
Пред тях имаше мъж. Предната част на тялото му висеше от моста. Всъщност Фредрик само можеше да предположи, че това е мъж. Досега не беше виждал човек, обезобразен до такава степен от огнестрелни рани. Кости, кожа и парчета плът бяха откъснати от тялото. Пуловерът му беше покрит с каша от кръв и месо, а от лицето не беше останало нищо.
— Поне седем изстрела. От упор, с автомат. Много агресивно — каза сухо техникът.
Фредрик дълго се взира в унищоженото тяло, преди да успее да откъсне поглед.
— Мили Боже.
Погледна Андреас. Неговият колега стоеше пребледнял, съзерцавайки тялото.
Под крака на жертвата беше притиснат електрошоков пистолет.
— Използван ли е?
Техникът се поколеба.
— Не съм сигурен. Още правим снимки.
Фредрик се наведе над надупчените крака. Пистолетът беше използван. Вдигна поглед към другите двама. Мъжът с очилата беше пристъпил към другия труп.
— Елате. Това исках да ви покажа.