Волята за живот е невероятна. И преди беше виждал подобни случаи. Малтретирани жертви на кървави местопрестъпления. Свити и притихнали, те лежаха като мъртви. Обаче се оказваше, че някъде дълбоко, вътре в позата на ембрион, все още мъждука пламъче живот.
Дали си заслужаваше да оцелееш?
Беше срещал някои от тези свити на кълбо жертви по-късно. На свидетелската банка. В рехабилитацията. Белези от шевове и кожни трансплантации напомняха, че тялото отново е сглобено с помощта на тел и болтове. Но очите им. Тихите им, неовладени гласове. Треперенето. Тежките въздишки на семействата и приятелите им. Течащите им лиги и миризмата на урина от памперсите. По дяволите, не. По дяволите, не си заслужава. По дяволите, не си заслужава да оцелееш след нещо подобно.
— Какво мислите?
Фредрик потърси погледа на лекаря, докато нагласяха дръжките на носилката. Не му отговори. Вместо това стисна устни и поклати глава.
— Трябва да претърсим с оръжия останалата част от мястото. Заповед от Сюне.
Андреас му подаде кобура с полуавтоматичния пистолет, марка „Heckler & Koch“. Твърдият полимерен материал тежеше в ръката му. Фредрик провери дали е зареден и след това си навлече бронираната жилетка. Потеше се. Не беше неспокоен. Не и до този момент. Именно оръжието го караше да се чувства нервен. Не харесваше тежестта на пистолета на пояса си, нито обичаше да го държи в ръце. Това неприятно усещане го бе превърнало в лош стрелец. Усети погледа на Андреас. Като на психолог. Само след миг неговият колега щеше да го попита. Фредрик го изпревари.
— Всичко е наред.
Полицаите застанаха с автоматите си в коридора от двете страни на вратата. Спуснаха предпазителите пред лицата си и зачакаха сигнал.
Чу се само леко изпукване, когато вратата се плъзна. Светлината вътре бе заслепяваща. Фредрик примигна, сетне успя да отвори широко очи. Двамата униформени вече бяха вътре и тичаха приведени покрай двете стени, а оръжията им бяха готови за стрелба. Андреас стоеше на вратата, вдигнал пистолета пред гърдите си.
Помещението беше с размерите на класна стая. Стените и тавана бяха боядисани в крещящо бяло. Светлината идваше от тавана, където имаше две редици непокрити тръбни лампи. Локвата кръв много ясно се очертаваше върху сивия, наскоро полиран балатум. Край стените бяха наредени маси с епруветки, пипети, натрошени стъкла, пинсети, пластмасови подложки и други съоръжения за изследователска дейност. В шкафовете отгоре бяха сложени колби, везни, прозрачни пластмасови чаши и още колби в пластмасови стойки. Под масите имаше хладилници и газови бутилки.
Беше лаборатория. В дъното на стаята имаше притворена врата. Униформените нахълтаха в помещението.
— Чисто е! — изкрещя един от тях.
Фредрик си свали жилетката. Беше жаден. Сърцето блъскаше в гърдите му. Дишаше учестено. Беше потен.
— Какво е това място, по дяволите — каза Андреас на висок глас. — Едва ли са си правили литургиите тук.
Фредрик помоли един от полицаите да предупреди Сюне, че им трябва технически екип.
— И някой, който разбира от химия. Някой, който да ни обясни какво е това тук, да му се не види!
Той клекна пред един от хладилниците. Внимателно открехна вратата. Беше празен. Провери следващия. Провери всички. Бяха празни.
— Здравейте, това е телефонът на Кари Лисе Ветре от Християнската народна партия. Благодаря ви за обаждането. За съжаление, в момента не мога да отговоря, но можете да ми изпратите есемес и аз ще ви потърся. Ако става дума за медийна изява, можете да се свържете с моя консултант Тина Холтен. Приятен ден!
Глава 10
Герхард Монсен притисна длани една в друга. Погледът му пробяга през конферентната зала. Мълча твърде дълго.
— Политиката — започна той. — Изкуството на възможното.
Подръпна реверите на елегантното си сако, ушито по поръчка. Шеговитият поглед го караше да изглежда по-млад, отколкото беше в действителност.
— Без резултати политиката не е нищо друго освен упражнение за мазохисти. И безкрайна редица канапета и българско червено вино.
Успя да предизвика малко приглушен смях. На всяка от кръглите маси седяха по десетина народни представители, председатели на партии и съветници. Ораторът, който бе слязъл от подиума и сега стоеше между тях, задържа поглед върху слушателите край масата пред себе си. Там седяха председателите на партиите.