Бикфая натисна един бутон до екрана. Стаята се затъмни.
— „Светлината Божия“ е общност, която съществува в дигиталното пространство, тоест в интернет, от края на 90-те.
На стената зад Бикфая се появи уебстраница. Вниманието на Фредрик бе привлечено от снимката за фон. Беше отблъскващата картина на Исус, която висеше на стълбището в Сулру. Но, мили боже. Тук беше още по-ужасяващо, защото картината се движеше. Някой с творчески ум беше направил анимация как кръвта се стича от лицето на Спасителя, така че долната част на екрана бавно се превръщаше в тъмночервено езеро.
Както беше очаквал Фредрик, Андреас не беше възхитен от идеята да допусне някаква млада ПСС-агентка до собственото им езерце. Достатъчно ясно го беше изразил. Първо чрез въздишки и въртене на очи. След това пък се здрависа с нея, като каза високо и ясно: „Шалом“.
— В продължение на пет години „Светлината Божия“ са публикували поне четири хиляди статии. В онлайн издания на вестници, религиозни страници и различни форуми — продължи Бикфая. — Използват обвинения, обиди и заплашват с гнева Божи.
Бикфая криеше дистанционното в ръка, но показваше, че натиска копчето, като леко приклякваше и след това се изправяше. На екрана започнаха да се сменят разни статии.
— Освен това са били и активни демонстранти. Вижте това.
В статиите се говореше за протестите, в които бяха участвали членовете на „Светлината Божия“.
— И тази.
Като с магическа пръчка се изпариха всички статии освен една:
„Бой между християнски фанатици и мюсюлмани“.
— Тази статия е публикувана преди девет години в онлайн вестник. Много от членовете на общността са били бити след демонстрация, при която са хвърляли бутилки, пълни със свински вътрешности, по мястото за сбирки на „Джамаат-е-Ислами“. Крещели са лозунги, заливали са вратите със свинска кръв.
Този момент сякаш събуди чувството за хумор у шефа на ПСС и той се засмя пронизително.
— Явно на някои млади ислямисти им е дошло в повече. Нападнали ги с бухалки. Доста били пребитите, между тях и няколко жени. На мястото е имало и деца. Трима мъже били откарани в болница, а двама ислямисти били съдени за упражняване на насилие.
Бикфая застана пред Кафа Икбал. Толкова близо беше до нея, че би могъл да я докосне със средно голям полов орган. Гласът му прозвуча по-дълбоко.
— По-малко от година след сблъсъка с „Джамаат-е-Ислами“ „Светлината Божия“ изчезна от общественото пространство. Никакви статии. Никакви демонстрации. Никакви обвинения. Следяхме в интернет за техни прояви. Не беше сложна задача.
Натъпка толкова дълбоко краищата на ризата в панталоните си, че гърдите му изпъкнаха.
— Знаете ли защо? — Не изчака отговор. — Ами, защото нямаше такива. Нищо. Нямат профили във фейсбук и туитър. Нямат дори мижав имейл. Общността беше една от най-активните в публичното пространство, а след това просто се изпари.
Върна се обратно в центъра на подиума.
— Смятаме, че това се дължи на сблъсъка с „Джамаат-е-Ислами“. Боят предизвика реакции. Заплахи. Насилие, което вероятно дори не е докладвано на полицията. Възникна дълготрайна вражда.
Бикфая посочи своята подчинена.
— Госпожица Икбал ще ви обясни.
Кафа Икбал изтри изпотените си длани в ризата и се изправи. Фредрик се опита да разчете погледа й, когато тя се обърна към тях. Млада жена, мюсюлманка от ПСС. Със сигурност не й е било лесно. Фредрик беше използвал времето преди срещата, за да разгледа досието й. Само допреди три години и половина самата тя беше патрулирала по улиците на Осло като полицай. След това се беше махнала от Грьонланд и беше получила едно от малкото места за много желаната позиция на анализатор в полицейската централа.
Фредрик знаеше, че младите полицаи таят смесени чувства към облечените в цивилни дрехи разследващи полицаи от криминалния отдел. Зад гърба му и тези на колегите му се говореше как обичат да разпускат, бъбрейки си и смучейки тютюн, защото знаят, че униформените полицаи вършат цялата работа и ограждат местопрестъпленията с жълта лента вместо тях. В отдела често се казваше, че те никога не носят тежки униформи, затова пък винаги казват тежката си дума. Тя вероятно ги беше ненавиждала. А сега седеше тук.
Фредрик видя как Кафа хвърля остър поглед на Бикфая. Ама че задник. Беше изтъкнал, че идеята да „остави Кафа да се пробва“ е била негова, докато я галеше по гърба. Изглеждаше като наскоро опитомена дива кобила. Все още замаяна от електрошока.