— Преди десет години „Джамаат-е-Ислами“, срещу която са протестирали от „Светлината Божия“, е била съвсем нова и незряла организация. Липсвали са й силни водещи фигури. Към днешна дата обаче…
Фредрик, подобно на повечето норвежци, добре познаваше „Джамаат-е-Ислами“. Малка група млади ядосани мъже, ненавиждащи безбожната страна, в която родителите им бяха дали живот. Ненавиждаха всички мюсюлмани, които бяха различни от тях и с това осмиваха собствения си Бог. И ненавиждаха онези хора, които ги караха да се държат като норвежци, защото те никога нямаше да станат такива. Нито в собствените си очи, нито в тези на норвежците. „Джамаат-е-Ислами“ искаха да превърнат Норвегия в ислямски халифат.
— Години наред са се движили на ръба на закона. Упражнявали са насилие срещу хора с различно мислене и техните семейства. Притежавали са незаконни оръжия. Имаме и сведения, сочещи към терористични заговори.
Кафа направи пауза и отново избърса длани в ризата си.
— Работата по събирането на доказателства обаче отнема много време.
Взе дистанционното и показа снимка, на която се виждаше клекналият пастор Алфсен, убит до собственото си легло. Коприненият шал около ръцете му беше опънат.
— Някой да знае арабски?
Няколко ръце се вдигнаха колебливо.
— Преводът изглежда горе-долу по следния начин — каза Кафа и посочи надписа с лазер от дясно на ляво.
„Достойни да водят борбата за Делото Божие са онези, готови да заменят земния си живот с този в отвъдното. Този, който се бори за Делото Божие, независимо дали загине или победи, ще бъде богато възнаграден от нас. “
Тя огледа хората в залата.
— Това е пасаж от Корана. Често се появява в два случая. Използва се от ислямисти, за да оправдаят извършените жестокости, и от антиислямисти, за да докажат жестокостите, съдържащи се в исляма.
Себастиан Кос я прекъсна.
— А в конкретния случай?
Тя го погледна и примигна.
— Ами… — започна тя и си пое дъх. — Зависи от мотивите на убиеца на пастора.
Кос се покашля.
За миг Фредрик се порадва на явното недоволство на инспектора. Снизходителният тон на Кафа беше очевиден и в същото време неуязвим. След това обаче осъзна нещо: На кого щеше да се наложи да работи отсега нататък със самодоволната полиглотка, бюрократка от ПСС? Мамка му, нямаше да е Кос.
Преди срещата се беше развихрила дискусия. Ясно беше, че всички полицейски екипи, работещи по случая, бяха попитани дали може „дамата анализатор“ да работи с тях. Всички бяха отказали. Нямаше в никакъв случай да позволят на ПСС да ги подслушват. Знаеха какви са хората там. Двайсет и няколко годишни с костюми, използващи електронни таблици и устройства за подслушване, с които само провокираха скъпоплатени адвокати. Не проявяваха никакво уважение към добрата старомодна полицейска работа.
Фредрик не си спомняше Кос да го е питал. Затова заключи, че Кафа Икбал е наказание за нещо нередно, което е извършил. Например това, че съществува по същото време и на същото място — в същата вселена — като Кос.
На половината екран се появи кадър на мъжа от записите на камерите в Сулру. Взираше се в камерата. Главата зад маската изглеждаше издължена върху тесния му врат. Кафа отново натисна копчето. Останалата половина от екрана беше заета от паспортна снимка на мургав мъж с много изразителни очи, дълга брада и черна права коса. От десния ъгъл на устата до адамовата му ябълка се спускаше крив белег.
— Това е Мохамед Халед Омар. Или, както сам се нарича, Емира. Рожденото му име е Рахим Раза Хюсеин, на трийсет и четири години, британски гражданин, живял в Норвегия през последните три години. Емира е осъден във Великобритания за участие в провален бомбен атентат преди единайсет години. Тогава е взривил четирите пръста на лявата си ръка, без палеца, и му е останал този белег на лицето. Лежал е седем години. Твърди, че изучавал исляма в затвора и станал правоверен мюсюлманин.
Кафа застана на ръба на подиума и се наведе леко напред. Фредрик осъзна, че оглежда младата жена. Слаби крака в чорапогащник и добре тренирани бедра под полата. Тъмна вдлъбнатина около слабините, тесен ханш и плосък корем под ризата. Изящна сянка под гърдите й.
Прехапа бузата си и преглътна.
— За съжаление, снимковият материал от местопрестъплението не е достатъчно добър, за да можем да си направим изводи. Но, както всички виждате, има нещо общо между мъжа от Сулру и Емира, а именно черните, взиращи се очи и продълговатата глава. Операторите ни, които го наблюдават от известно време, твърдят, че двамата се движат еднакво. На осемдесет процента са сигурни, че става дума за един и същ човек. — Усмихна се криво. — Това е най-доброто, с което разполагаме.