Фредрик се загледа в снимките. Много беше вероятно да става дума за един и същ изверг. Но можеше и да не е така.
Кафа отново натисна копчето. Показа се още една размазана снимка на Мохамед Халед Омар. Стоеше в кухня и говореше по телефона. Лявата ръка на Емира, на която бе останал само палецът, беше отпусната на масата. Приличаше на перка на тюлен.
— Снимката е отпреди осемнайсет дни и е последната, направена от екипа ни. Заснет е в собственото си жилище. Емира не е стъпвал там доста отдавна. Не е ходил в джамията. Това засилва подозренията ни, че може да е замесен в убийствата в Сулру.
На екрана зад Кафа се появи копие на първата страница на норвежки паспорт. Притежателят му беше Мохамад Камбрани, според документа на трийсет и шест години, висок сто осемдесет и четири сантиметра, със заоблена брадичка и широки рамене.
— Емира рядко ходи някъде без Камбрани. Роден е в Норвегия, родителите му са пакистанци. Бил е в хулигански банди в Осло. Има две присъди за насилие и многократно е съден за наркотици, грабежи и укриване. В днешно време е бодигард и последовател на Емира. Също като господаря си твърди, че е открил пътя към исляма. — Почти недоловимо изсумтя. — В момента и двамата се издирват.
Глава 19
Сюне Йоргенсен седеше в края на кръглата маса. Докато говореше, плъзна една снимка по бялата повърхност.
Хенрик Грьовн.
— Двайсет и пет годишен. Убит на поляната, с два изстрела от автомат в гърдите.
Нилс Бернт.
— Трийсет и четири годишен. Убит на поляната, с три изстрела от автомат в гърдите и лицето.
Голямата заседателна маса се намираше по средата на офиса на Фредрик и Андреас. Цареше абсолютен хаос — разхвърляни бюра, кабели, папки, купчини с документи и модерни червени канапета. До масата имаше дълга дъска. Фредрик я беше освободил от снимки, бележки и скици. Нов случай. Чисто съзнание. Празна дъска.
Виго Юхан Фарюлвен.
— Трийсет и девет годишен. Убит. Застрелян на стълбите към плевнята, с двайсет и два или двайсет и три изстрела от автомат в гърдите, краката, ръцете и лицето.
Брюняр Лисемуен.
— Трийсет и шест годишен. Убит. Застрелян на стълбите към плевнята, с един изстрел от автомат в гърдите.
Бьорн Алфсен-син.
— Шейсет и четири годишен. Убит. Застрелян в спалнята в къщата, с един изстрел в главата от оръжие с нисък калибър.
Ивар Тюфте.
— Четиридесет и две годишен. Тежко ранен. Лежи в болница „Юлевол“. Има рани от притискане по главата и горната част на тялото. Намерен в мазето под плевнята.
— От този момент нататък това са нашите работодатели — каза Сюне и положи момчешките си ръце върху снимките.
Вглеждаше се във всяко едно лице около масата. Хората от криминалното отделение бяха изчезнали. Останалите разследващи полицаи седяха около нея.
Фредрик харесваше методите на Сюне Йоргенсен. Студените описания без всякакви прилагателни на мъжете, които ги зяпаха от снимките на масата: дата на раждане. Професия. Деца. Семейство и образование. Това бяха паспортни черно-бели и семейни снимки от разни албуми. Дискретната дистанция на Сюне караше останалите полицаи да си задават въпроси. Кое ли всъщност беше младото момче с родителите си на верандата през някой топъл ден от норвежкото лято? Загорялото усмихнато лице зад бутилка кола на маса в ресторант в някоя южна страна? Главата, която се подаваше от прозореца на стар фолксваген? Клонът от семейното дърво, който изведнъж бе пречупен. За младите полицаи това беше вдъхновяващо. За старите пък — повод за размишления. Напомняне, че животът приключва, когато най-малко очакваш. Обикновено философското мислене на отдела по насилия на участъка в Осло стигаше дотам.
— „Варюлвен“? Наистина ли се казва „върколак“? — прошепна почти на глас Андреас, като рязко вдигна брадичка към луничавата полицайка, която беше говорила със съседите на имението. Тя го погледна сърдито, но върхът на езика й в ъгълчето на устата подсказа, че й е станало приятно от вниманието.
— Вероятно сте чули „Фарюлвен“.
Фредрик се ухили и й намигна. Сюне не им обърна внимание и разпиля нова купчина снимки по масата.
— Нямаме пълен списък, но предполагаме, че общността „Светлината Божия“ се състои от двайсет и пет-трийсет души. Деца, жени и мъже. Членове на общността, чиито родители, братя и сестри не знаят какво да мислят. Дали са отвлечени? Избягали? Убити и заровени някъде?