— Та… — прекъсна го Сюне. — Защо са били нападнати?
— Въртели са бизнес с грешните хора. „Джамаат-е-Ислами“ не са първата ислямистка терористична групировка, която се финансира чрез продажба на наркотици. Някъде връзката между производител и дистрибутор се е объркала, старата вражда е изплувала на повърхността и някакви там решили да направят атентат. Изпразнили са целия склад и са изтрепали всички, които опитали да ги спрат. Не каза ли ти, че оня Камбрани, бодигардът, бил съден за наркотици?
Андреас насочи пръст към Кафа.
Една муха се беше вмъкнала някак вътре през мрачните бетонни стени на полицейския участък. Сега бръмчеше около петно от кафе на масата. Кафа я хвана и стисна юмрук.
— „Джамаат-е-Ислами“ се ръководи от хора с криминално минало. Не бих се изненадала, ако са се занимавали и с наркотици — изрече бавно тя. Сякаш се чудеше дали насекомото все още пърха. — От друга страна, фундаментален християнин и ислямистка групировка да се сдружат в таен бизнес с наркотици, изграден върху стар конфликт? Звучи ми малко… — устните й се стегнаха —…изсмукано от пръстите.
Кафа отвори ръка. Мухата беше безжизнена. Хвана я за крилото, пусна я на земята и я настъпи. Фредрик се запита дали наистина чува, или си представя, че чува как мухата се размазва. Андреас беззвучно трополеше с палци по масата.
— Освен това има още доста въпроси без отговор — продължи тя. — Ако извършителите са най-обикновени престъпници, защо са съобщили на полицията за убийствата? Какъв е смисълът в цялата ислямска символика? Къде са останалите членове на общността?
Кафа поклати бавно глава, а след това отмести подметката на обувката и се загледа в мухата.
— Жестокостта и решителността на престъплението водят към Емира. Но… провалена договорка за наркотици? — Захапа пълната си долна устна, докато тя не побеля. — Е, това би било нещо ново.
Младото момиче беше направило теорията на Андреас на пух и прах.
Глава 21
Гробът беше изкопан на сянка. Хората се бяха събрали около него в полукръг. Фредрик разпозна само някои от лицата. Приятелките на майка му от организацията. Свещеникът с тясното лице и Бетина.
След като баща му беше починал преди двайсет години, бяха останали само той и майка му. Нямаше братя и сестри, нямаше близки роднини. Тя не проявяваше голям интерес към Алис и внуците си. Фредрик я посещаваше веднъж в седмицата. Преди — в апартамента й във Фрогнер, по-късно — в старческия дом. Разговорите им приключваха много преди изпразването на малката чаша за кафе с тънката дръжка. Докато беше жива, той вечно се чудеше колко малко имат да си кажат. Такъв беше животът. Посещаваше я със същата нагласа, с която си миеше ръцете след тоалетната. Просто трябваше. Отиваше без радост или тъга, но чувстваше, че е грешно да не го прави. Сега, когато нея вече я нямаше, усещаше, че винаги са живели така. В детството му тя беше едновременно настойник и родител, справедлива и добронамерена във всяко отношение, но той осъзна, че никога не е познавал жената, която му е майка. Не знаеше какви са страховете й, с кого е ходила на църква или какви книги е четяла. Дали изобщо е четяла. Така че кои бяха тези хора, дошли да си вземат сбогом с нея? Дори не знаеше кои е смятала за най-близки. Никога не му беше казвала.
Нямаше да му липсва. Щяха да му липсват обаче разходките с кола до старческия дом в Стайнерюд. Как покрай него прелитаха картини на градини и пътища. Дъбът на двора и побърканата жена, която се поклащаше в стаята от другата страна на коридора. Когато в момент на близост бе споделил това с Бетина, тя бе стиснала ръката му и го бе погледнала разтревожено. Сега, край гроба, го стискаше още по-силно. Сякаш искаше насила да извади сълзите от него.
Стените на църквата и енорията с плосък покрив се допираха. Мебелите миришеха на канела и сладникава женска пръдня.
Фредрик се взираше измежду старите лица към портрета на майка си до камината. Беше правен преди шест години. Лятото, в което разбраха, че е болна.
Трябваше да каже „не“, когато Бетина предложи минута мълчание.
Сега я гледаше укорително през отвора към кухнята. Никога не я беше виждал така. Тъмната й коса, която винаги се спускаше диво, сега беше прибрана със сребърна шнола. На врата си носеше перлена огърлица. Обикновена черна рокля стигаше до коленете й. С незабележим шев около талията, така че да се очертава дъгата на дупето й. Беше закрила видимото ъгълче на татуировката си на ръката с копринен шал. Седеше заедно с една възрастна дама над каната с кафе. Той изпъшка. Новият му костюм беше твърде тесен около раменете. Памучната яка на ризата му драскаше врата, а връзката беше твърде стегната. Бетина смяташе, че това е подходящото облекло. Трябвало да се издокара. Все пак ставало дума за майка му.