В момента, в който се обърна с гръб към вратата, огромният мъж вече беше пред него. Облечен в тъмни дрехи. Висок. Силен. С качулка на главата. Лицето му се виждаше само през един процеп. Замръзнала усмивка.
Отар Скарен не видя ножа. Но разбра въпреки това. Сега щеше да умре. Студената твърда стомана проникна в корема му точно над срамната кост със силен тласък, разпаряйки червата, стомаха и прерязвайки аортата по пътя към затлъстялото сърце на великана.
Така и не го заболя. Първо усети студенина. После — топлина. Влага. Накрая — празнота.
Глава 25
Когато Фредрик и Кафа пристигнаха, пламъците вече бяха утихнали. Вероятно това се дължеше на ситния дъжд. А може би стените бяха изгнили. Във всеки случай, по-голямата част от плевнята беше оцеляла въпреки пламъците.
Два часа по-късно разчистиха тавана, който се беше срутил върху изгорелите коли. Киселинни изпарения от лак обвиха Фредрик, докато той седеше, облегнат на каросерията на стария пасат. През счупеното предно стъкло забеляза трупа на предната седалка. Огромното тяло беше овъглено и миришеше като прасе, обляно в бензин и забравено на грила. Тялото беше разпорено от корема до гърдите. Червата все още бълбукаха.
— Изключвам злополука. И се съмнявам да е самоубийство — каза съдебният лекар, който седеше от другата страна на автомобила.
Беше същият шегаджия от Сулру.
— Той и таратайката са залети с бензин. Всички тези лайна трябва да се анализират и разгледат под лупа, преди да можем да стигнем до някакво заключение. Но аз съм сигурен, че някой е разпорил дебелака, залял е колата с гориво, запалил я е и е офейкал — каза той и облиза устни. — Трябва да го поизстържем, преди да успеем да установим идентичността му.
Фредрик погледна през рамо. Седем-осем полицаи и Кафа претърсваха запазената част от плевнята. Все още беше горещо от пожара и тя си беше свалила пуловера. Сега си вършеше работата по бяла прилепнала тениска с петна от пот под мишниците.
— Според съседите тук живее някакъв самотен селянин. Огромен като мечка. Затова смятаме, че става дума за същия човек — каза Фредрик. — Скарен. Казвал се Скарен.
От вида и миризмата на разпорения мъж му призля. Отдалечи се. Кафа седеше до купчина плочки и оглеждаше стените на плевнята.
— Откри ли нещо?
Тя сви рамене.
— Горе има помещение с отвор, от който се вижда Сулру. Мисля, че оттам са наблюдавали.
Дупка с размери около метър на метър зееше в стената на близо два метра над тях. Отвън се мяркаха короните на дърветата надолу по хълма. Стръмна стълба водеше до помещението. Изпука под тежестта му.
Кафа беше права. Това място бе послужило за наблюдателен пост. Веднага го разбра. Старият кабел, който се спускаше от покрива, беше прерязан. Нов бял кабел беше свързан към оголения меден проводник, а щепселът беше включен в голям разклонител на отвора. До разклонителя имаше ясни следи в прахта. Следи от стойка. От тези, които се ползват, за да се закрепи далекоглед или камера.
През дупката в стената видя дървената къща, поляната и плевнята на имението Сулру. Разстоянието бе около километър. Оттук имаше прекрасна видимост. Щеше да извика, но триумфиращият глас на Кафа го изпревари.
— Фредрик. Фредрик! Ела да видиш!
Точно под него тя беше коленичила върху купчината от плочки и чакъл.
— Ето защо убиецът се е върнал. Търсел е това тук!
От слабата светлина не можеше да види какво държеше във въздуха.
— Беше тук. Сред чакъла — извика тя. — Някаква чантичка. Вътре има телефон. И карта.
Глава 26
Като песен на щурец скърцаха водоустойчивите панталони на униформите. Чуваше се хрущенето на чакъла под военните ботуши. Полицаите тичаха, като се криеха зад контейнера пред големите врати на склада.
Фредрик водеше акцията през затъмнените прозорци на микробуса. На разнебитен стол до него седеше Себастиан Кос. Инспекторът прошепна в микрофона:
— Настъпвайте.
Полицаите надигнаха оръжията и се раздвижиха. През станцията се чуваше тихото им забързано дишане. Прекъсвано от кратки съобщения.
— Чисто.
— Чисто.
Фредрик разглеждаше картата в ръцете си. Тънкият червен кръг между Кампен и Вале Ховин в източната част на столицата беше едва забележим. Нямаше съмнение, че картата, която бяха намерили в плевнята, показваше стария промишлен хангар в Еншьо. Не можеше да има съмнение.
— Чисто!
Въздухът в микробуса беше спарен, липсваше кислород. Вратите и прозорците бяха затворени. Никой не трябваше да знае, че са в него.