По широкия коридор в края на стълбата си личаха следите от хаотично бягство. Всички врати бяха отворени. Дрехи и играчки, нахвърляни край стените, снимка на имението, направена от птичи поглед, беше паднала, а стъклото на рамката се беше счупило.
— Някой от медиите обади ли се вече? — попита той.
— Не. И ще се опитаме да задържим положението така. Искам да установим контрол над местопрестъплението, преди да закръжат журналистите.
— Добре. Трябва да предупредя Кари Лисе Ветре, преди да й се обадят от вестниците.
Насочиха се към стаята в края на коридора. Тя беше малка и старомодно обзаведена. На прозореца висяха дантелени завеси, на перваза имаше цъфтяща бегония. Завивката беше хвърлена на пода. Обитателят на стаята беше на колене пред леглото. Нисък блед мъж в синьо-бяла пижама на райета. Брадичката му беше опряна в чаршафа. Големите му оцъклени очи се взираха безизразно в пространството.
— Това е пастор Алфсен — каза Фредрик.
— Кой?
— Бьорн Алфсен-младши. Той е водачът на общността.
Фредрик се наведе да разгледа трупа. Мъжът беше полуплешив, със сива и късо подстригана коса. Позна го по брадата, оформена като катинарче, от снимките, които му беше пратила Ветре. Точно над дясното ухо на пастора зееше тъмночервена дупка. Матракът беше потъмнял от кръв.
— Екзекутиран е, докато се е молел пред леглото си — установи сухо Сюне. — Погледни и това тук.
Тя извади една химикалка от страничния си джоб и повдигна смачкания чаршаф.
Късите пръсти на пастора се бяха подули. Причината беше зелен копринен шал, стегнат здраво около китките му. Сюне го отмести леко с химикалката. Фредрик присви очи срещу елегантно изписания бял надпис.
— Арабски.
Глава 7
Фредрик още беше в спалнята на Бьорн Алфсен, когато пристигна техническият екип. Беше прекарал времето в разглеждане на етажерката с книги. Най-отгоре имаше голяма купчина със стари тефтери, разпечатки от уебстраници и копия на статии, призоваващи към борба срещу упадъчната безбожна идеология, която според общността заливаше цялата страна. Но откри също готварски рецепти, псалми и записки за проповеди. И един прашен мобилен телефон.
Четирите средни рафта бяха изненадващо празни. Имаше по две снимки на всеки. Фредрик ги беше разгледал внимателно.
Пасторът беше на всяка от тях, но хората с него на снимките бяха различни. Беше красив летен ден, а той стоеше пред обляната от слънце къща, в която в момента лежеше мъртъв. Червената му риза на райета беше разкопчана на гърдите, а Алфсен присвиваше очи срещу слънцето. Твърде почернялата му кожа беше като на старец. На снимката имаше няколко деца. И двама мъже на около трийсет. Мъж и жена. Анете и Вилям. Вилям изглеждаше на около две-три години, така че снимката вероятно беше направена миналата година. Усмихнатото русо момче стоеше точно пред Алфсен. Носеше зелени къси панталони и твърде широка тениска с надпис „Господ е Пастир мой“. Алфсен беше отпуснал ръце върху раменете на момчето, докато майка му седеше на един стол отстрани и държеше ръката на сина си в скута си. Фредрик знаеше, че тя е на не повече от двайсет и седем, но до авторитетния пастор изглеждаше като малко момиченце. Очите й бяха ясни и широко отворени, явно слънцето не я заслепяваше както другите двама. Носът й хвърляше сянка върху тясното лице. Дългата светла коса на Анете се спускаше свободно по раменете й. Беше облечена в бяла пола. Коленете й бяха прибрани, краката — боси. Беше много красива. Млада руса версия на майка си.
Религиозни наръчници, книги с псалми и няколко библии бяха наредени на купчина на най-горния рафт. Една от книгите се различаваше от останалите. На старата корица беше изписано Die Bibel[8] със златен шрифт. Фредрик внимателно я извади и я разтвори. Някой беше написал на вътрешната страна на корицата със старомоден почерк: „Professor Е. Brinch. Unsere tiefste Dankbarkeit. Der Wiener Gesellschaft für Rassenpflege. Wien 1936“[9].
Фредрик се обърна към жената от техническия екип, която разглеждаше тялото на Алфсен. Макар и с гръб към него, тя сякаш усети погледа му.
— Със сигурност е мъртъв от половин денонощие — каза тя, докато внимателно докосваше тялото. — Застрелян е от упор, но оръжието не е било допряно до убития. Бих казала, че разстоянието е било между пет и петнадесет сантиметра.
Насочи пинсетата към следите от сажди около отвора на раната.
— Малък калибър, но достатъчен, за да може куршумът да премине през целия череп.
Въпреки че предпазният й костюм я покриваше цялата, той я позна от други местопрестъпления. Не се сещаше обаче за името й.
9
** Професор Е. Бринк. С най-дълбока благодарност. Виенското сдружение за расова хигиена. Виена, 1936 г. (нем.) — Б.р.