Изобщо в онази килия падна голямо кълнене, особено от страна на Джайм. Това беше цената на лейди Кейтлин за това, че не го уби. Беше опряла острието на меча на едрата мома в сърцето му и каза:
— Закълни се, че никога повече няма да вдигнеш оръжие срещу Старк или срещу Тъли. Закълни се, че ще убедиш брат си да спази с чест обета си да ми върне дъщерите живи и невредими. Закълни се в честта си на рицар, в своята чест на Ланистър и в честта си на заклет брат на Кралската гвардия. Закълни се в живота на сестра си, в живота на баща си и на сина си, закълни се в старите богове, както и в новите, и ще те върна на сестра ти. Откажеш ли, ще ти взема кръвта. — Спомни си как стоманата бодеше ребрата му, когато тя извъртя острието на меча.
„Интересно какво ли ще каже Върховният септон за светостта на клетви, положени когато си пиян, прикован към стена и с опрян в гърдите меч?“ Не че Джайм много се интересуваше от мнението на дебелия мошеник или от боговете, на които той твърдеше, че служи. Спомни си и ведрото с изпражнения, което лейди Кейтлпн изрита в килията му. Странна жена — да довери дъщерите си на човек, чиято чест не струва колкото едно говно. Въпреки че му се доверяваме колкото може по — малко. „Тя възлага надеждите си на Тирион, не на мен.“
— Май не е толкова глупава, в края на краищата — високо каза Джайм.
Пачаврата го разбра погрешно.
— Не съм глупава. Нито съм глуха.
Беше милостив към нея — да се подиграеш с тази щеше да е толкова лесно, че чак се губеше удоволствието.
— Говоря на себе си, не на теб. Лекомислие е да се промъкнеш в нечия килия.
Тя го изгледа навъсено, тласна греблата напред, дръпна ги назад, тласна напред, без да отвърне нищо.
„Колкото красива, толкова и речовита.“
— Ако се съди по речта ти, имам чувството, че си с благородно потекло.
— Баща ми е Селвин Тарт, по милостта на боговете лорд на Вечерен замък. — Дори това се изтръгна от устата й с голяма неохота.
— Тарт — повтори замислено Джайм. — Една грозна канара в Тясното море, спомням си. А Вечерен замък е заклет васал на Бурен край. Как стана така, че служиш на Роб от Зимен хребет?
— Служа на лейди Кейтлин. А тя ми заповяда да те доставя жив на Тирион в Кралски чертог, не да си приказвам с теб. Млъкни.
— Наситих се на мълчание, жено.
— Тогава си приказвай със сир Клеос. Аз нямам какво да говоря с чудовища.
Джайм изрева от възторг.
— Нима има чудовища наоколо? Къде, да не би да се крият под водата? Или в онзи върбалак? А аз без меч?
— Човек, който насилва собствената си сестра, убива краля си и хвърля едно невинно дете да умре, не заслужава друго име.
„Невинно ли? Нещастното момче ни шпионираше.“ Джайм искаше само един час насаме с Церсей. Пътуването им на север се беше превърнало в истинско мъчение: да я вижда всеки ден, да не може да я докосне, да знае, че Робърт се тръшка пиян всяка нощ в леглото й. Тирион се беше старал колкото може да поддържа доброто му настроение, но не беше достатъчно.
— Колкото до Церсей, ще се държиш вежливо, пачавро — предупреди я той.
— Името ми е Бриен, не пачавра.
— Теб какво те интересува как те нарича едно чудовище?
— Името ми е Бриен — повтори тя, настръхнала като псе.
— Лейди Бриен? — Тя се почувства толкова неловко, че Джайм долови слабостта й. — Или сир Бриен ще ти е повече по вкуса? — Засмя се. — Не, боя се, че не. Можеш да опашеш една крава с клуп, да й сложиш сбруи и цялата да я зачулиш с коприна, но това още не значи, че можеш да я яхнеш за битка.
— Братовчеде Джайм, моля те, не бива да говориш толкова грубо. — Под наметалото си сир Клеос носеше палто с извезани на гърдите близначните кули на дома Фрей и златния лъв на Ланистър. — Чака ни дълъг път и не бива да се караме.
— Когато се карам, правя го с меч, братовчеде. И между другото говорех на дамата. Я ми кажи, моме, всички ли жени на Тарт са толкова грозни като теб? Жалко за мъжете, ако е така. Човек сигурно не знае как изглеждат истинските жени, ако живее на вашата грозна планина сред морето.
— Тарт е красив — изръмжа грозната мома. — Наричат го Сапфирения остров. Млъквай, чудовище, да не ти затъкна устата с парцала.
— Ама тя също е груба, а, братовчеде? — обърна се Джайм към сир Клеос. — Макар че е смела, това го признавам. Малко мъже се осмеляват да ме наричат чудовище в лицето. — „Макар че зад гърба ми ме одумват доста, не се съмнявам.“