Сир Клеос се окашля нервно.
— Лейди Бриен е чула тези лъжи от Кейтлин Старк, несъмнено. Старките не могат да се надяват, че ще ви надвият с меч, сир, затова сега водят войната с отровни думи.
„Но те ме надвиха с мечове, кретен дебеловрат.“ Джайм се усмихна разбиращо. Хората могат да разчетат какво ли не в една разбираща усмивка, ако ги оставиш. „Братовчедът наистина ли е излапал тоя котел с говна, или просто се докарва? Какво имаме тук, една честна овча глава или блюдолизец?“
Сир Клеос въодушевено продължи:
— Всеки, който може да повярва, че един заклет брат на Кралската гвардия ще посегне на дете, просто не разбира смисъла на думата чест.
„Блюдолизец,“ Честно казано, Джайм беше почнал да съжалява, че бутна Брандън Старк от онзи прозорец. Церсей след това му беше дала безкрайни поводи за съжаление.
— Беше само на седем, Джайм — кореше го тя. — Дори да е разбрал какво е видял, можехме само да го наплашим и да си мълчи…
— Не мислех, че искаш…
— Ти никога не мислиш. Ако момчето се свести и разкаже на баща си какво е видяло…
— Ако, ако, ако. — И я придърпа на коленете си. — Ако се свести, ще кажем, че е сънувало, ще кажем, че е лъжец, а ако нещата тръгнат на зле, просто те убия Нед Старк.
— И тогава какво си представяш, че ще направи Робърт?
— Робърт да прави каквото си иска. Ако трябва, на война ще изляза срещу него. Войната за Писанката на Церсей, така ще я нарекат певците.
— Джайм, пусни ме! — ядоса се тя и се опита да се издърпа от прегръдката му.
А той я стисна още по-здраво и я целуна. За миг тя се възпротиви, но после устата й се отвори под неговата. Още помнеше вкуса на вино п карамфил на езика й. Тя потръпна. Ръката му се мушна под корсажа й, дръпна и разкъса коприната така, че голите й гърди се изсипаха, поне за известно време момчето на Старк беше забравено.
Церсей ли си го беше спомнила след това и беше наела онзи мъж, за когото говореше лейди Кейтлин, за да е сигурна, че момчето никога вече няма да се събуди? „Ако е искала да умре, трябвало е да изпрати мен. А и не й е присъщо да наеме човек, който да оплеска едно нищо и никакво убийство.“
Вдигащото се слънце блещукаше по набраздената от камшика на вятъра речна повърхност. Южният бряг беше широка ивица червеникава глина, гладка като добре отъпкан път. По-малки поточета се вливаха в по-големите ръкави и гниещите стволове на дървета удавници се впиваха в брега. Северният бряг беше по-див. Високи канари се издигаха на двайсет стъпки над тях, увенчани с бреза, дъб и лески. Джайм зърна и наблюдателница по висините далече пред тях — нарастваше с всеки удар на веслата. Много преди да я стигнат разбра, че е запусната и че обрулените й от вода и вятър камъни са обрасли с пълзящи диви рози.
Когато вятърът обърна, сир Клеос помогна на едрата пачавра да вдигне платното — кораво триъгълно платнище на червени и сини ивици. Цветовете на Тъли, които със сигурност щяха да им навлекат неприятности, ако се натъкнеха на сили на Ланистър по реката, но с друго платно не разполагаха. Бриен хвана кормилото. Джайм хвърли баласта и веригата му издрънча. После тръгнаха по-бързо — вятърът помогна на течението да ускори бягството им.
— Можехме да спестим доста път, ако ме заведеш при баща ми, вместо при брат ми — изтъкна Джайм.
— Дъщерите на лейди Кейтлин са в Кралски чертог. Ще се върна с дъщерите й или изобщо няма да се върна.
Джайм се обърна към сир Клеос.
— Братовчеде, би ли ми услужил с ножа си.
— Не. — Жената срещу него се стегна. — Да не си посмял. Няма да позволя да пипнеш оръжие. — Гласът й беше неумолим като камък.
„Бои се от мен, дори в тези железа.“
— Клеос, очевидно трябва да помоля ти да ме обръснеш. Брадата остави, но ми махни косата.
— Да те обръсна до голо? — попита сир Клеос.
— Кралството познава Джайм Ланистър като безбрад рицар с дълга златна коса. Един плешивец с мръсна жълтеникава брада може да мине незабелязан. Не бих искал да ме разпознават, докато съм в тези железа.
Камата не се оказа толкова остра, колкото можеше да се очаква. Клеос заряза храбро — кълцаше сплъстените кичури и ги хвърляше през борда. Златните къдрици заплуваха по водата и постепенно останаха зад кърмата. Когато кичурите се махнаха, по врата му полази въшка, Джайм я хвана и я смачка. Сир Клеос излови още по оголения му череп и ги хвърли във водата. Джайм накваси главата си и ю накара да наточи острието, преди да остърже последния пръст жълта четина. Когато и с това се приключи, братовчед му подкъси и брадата му.