Отражението във водата беше на съвършено непознат човек. Не само че беше плешив, но сякаш се беше състарил с пет години в онази тъмница. Лицето му беше измършавяло, с хлътнали страни и бръчки, каквито не помнеше да е имал. „Така не приличам много на Церсей. Това няма да й хареса.“
Някъде по обед сир Клеос задряма. Хъркането му приличаше на сношаващи се във водата патици. Джайм загледа носещия се около него свят. След мрака на килията всеки камък и дърво му изглеждаха истинско чудо.
Подминаха няколко дървени къщурки, кацнали на високи колове — приличаха на щъркели. От обитателите им нямаше и помен. Птици прелитаха над главите им или крякаха от дърветата по брега, после Джайм зърна пореща водата сребриста риба. „Пъстървата на Тъли, лоша поличба“ — помисли той, докато не видя нещо по-лошо — един от носещите се по водата дънери се оказа мъртвец, посинял и подут. Наметалото му се беше оплело в корените на паднало дърво, цветът му несъмнено беше пурпурът на Ланистър. Зачуди се дали не е някой, когото познава.
Билките на Тризъбеца бяха най-лесният път за придвижване на стоки и хора през крайречните земи. В мирно време щяха да срещат рибари, натоварени със зърно салове, тласкани по течението с дълги прътове, плоскодънни търговски лодки, продаващи по брега игли и топове плат, навярно дори някоя пъстра лодка на трупа глумци, тръгнали от село на село и от замък на замък.
Но войната беше взела своята дан. Плаваха покрай села, но селяни не се виждаха. Празна мрежа, провиснала разкъсана на коловете си, беше единственият знак, че тук е имало рибари. Младо момиче, спряло коня си на водопой, го яхна и бързо се отдалечи, щом зърна платното им. По-късно подминаха неколцина селяци — копаеха една нива до изтърбушената коруба на изгоряла къща. Мъжете ги зяпнаха тъпо и се захванаха отново с работата си, след като решиха, че лодката не е заплаха за тях.
Червената вилка беше широка и бавна криволичеща река с много ръкави и завои, осеяна с малки гористи островчета и много често затлачена с пясъчни наноси, коренища и дънери. Бриен обаче, изглежда, имаше остър поглед за опасностите и винаги намираше пролука. Когато Джайм я похвали за доброто познаване на реката, тя го изгледа подозрително и отвърна:
— Не познавам реката. Тарт е остров. Научих се да се оправям с весла и платно преди да яхна кон.
Сир Клеос се надигна и разтърка очи.
— Богове, колко съм се схванал! Дано вятърът да не спре. — После подуши. — Мирише ми на дъжд.
За Джайм един хубав дъжд щеше да е добре дошъл. Тъмниците на Речен пад трудно можеха да се нарекат най-чистото място в Седемте кралства. Сигурно вече миришеше на узряло сирене.
Клеос примижа и се загледа надолу по течението.
— Дим.
Тънкият сив пръст се вдигаше на няколко мили надолу от южния бряг, гърчеше се и се кривеше, сякаш ги приканяше. Когато наближиха, Джайм различи отдолу разлистен дъб, по чиито клони като презрели плодове висяха голи женски тела.
Враните едва започваха да кълват труповете. Тънките въжета се врязваха дълбоко в меките кожи на гърлата им. При всеки полъх на вятъра те се въртяха и се полюшваха.
— Това не може да е дело на рицари — каза Бриен, когато се приближиха достатъчно, за да видят добре. — Никой истински рицар не би опростил тази дивашка касапница.
— Истинските рицари виждат и по-лоши неща на война, пачавро — каза Джайм. — И правят по-лоши неща, повярвай ми.
Бриен обърна кормилото към брега.
— Няма да оставя невинни същества да станат храна за враните.
— Каква безсърдечна пачавра. Враните също трябва да се хранят. Карай си по реката и остави мъртвите на мира, жено.
Спряха срещу течението до големия дъб, надвесил ниските си клони над водата. Щом Бриен смъкна платното, Джайм скочи малко тромаво заради оковите. Червената вилка напълни ботушите му и се просмука нагоре по дрипавите му вълнени панталони. Той се разсмя, смъкна се на колене, пъхна глава под водата и я измъкна мокра и капеща. Ръцете му се бяха оплескали с кал и когато ги изми, му се сториха по-тънки и бледи, отколкото ги помнеше. Краката му също се бяха вкочанили и едва го държаха. „Адски дълго стоях в проклетата тъмница на Хостър Тъли.“
Бриен и Клеос издърпаха лодката на брега. Труповете висяха над главите им като презрели плодове.
— Трябва да срежем въжетата и да ги свалим — каза пачаврата.