От слънчева светлина изведнъж навлязоха в сянката и се скриха от галерата сред зелената стена от дървета и скалистия сиво-кафяв бряг. „Няколко мига отдих от стрелите“ — помисли Джайм, докато ги изтласкваше от поредната, скрита под водната повърхност скала.
Лодката изведнъж се разтърси, той чу тих плясък и когато се обърна, Бриен я нямаше. Миг след това я видя да се измъква от водата в основата на една от канарите. Тя нагази през плиткия вир, измъкна се по няколко камъка и започна да се катери. Сир Клеос зяпна. „Глупак“ — помисли Джайм и се сопна на братовчеда си:
— Остави пачаврата. Завий.
Скоро отново зърнаха платното между дърветата. Галерата изникна в полезрението им в началото на ръкава, само на двайсет и пет разкрача. Когато зави, едната й страна се люшна силно и половин дузина стрели излетяха, но всички профучаха встрани от тях. Бриен беше вече доста високо и продължаваше да се катери — стъпка по стъпка, издатина по издатина. „Райджър ще я види и ще накара стрелците си да я свалят.“ Джайм реши да провери дали гордостта на стареца няма да го накара да изглупее.
— Сир Робин — извика той, — изслушайте ме!
Сир Робин вдигна ръка и стрелците му снишиха лъковете.
— Кажи каквото искаш, Кралеубиецо, но бъди кратък. Лодката се шмугна през купчина камъни и Джайм извика:
— Знам по-добър начин да уредим това… Двубой. Вие и аз.
— Не съм се родил тази заран, Ланистър.
— Не сте, но изглежда, ще умрете този следобед. — Джайм вдигна ръце да му видят белезниците. — Ще се бия в окови. От какво толкова ви е страх?
— Не от вас, сир. Ако изборът беше мой, нищо не би ме зарадвало повече, но ми е заповядано, ако е възможно, да ви върна жив. — И викна на стрелците си: — Стре…
Разстоянието беше по-малко от двадесет разкрача. Стрелците едва ли щяха да пропуснат, но докато опъваха лъковете си, отгоре се изсипа дъжд от камъни. Дребните камъчета затропаха по палубата на галерата, заотскачаха от шлемовете и запляскаха във водата от двете страни на носа. Онези, които имаха капка ум в главите да схванат какво става, вдигнаха очи тъкмо когато един балван с големината на крава се откъсна от ръба на скалистия бряг. Сир Робин — изрева слисано. Камъкът се превъртя във въздуха, стовари се в носа на една издадена скала, счупи се на две и с трясък се срина върху тях. По-голямото парче се стовари в мачтата, раздра платното, стрелците изхвърчаха от носа във водата, а камъкът рухна и премаза крака на един от гребците. По-малкият къс, изглежда, беше пробил корпуса, защото галерата много бързо започна да се пълни с вода. Крясъците на гребеца отекнаха от стръмния бряг, а стрелците запляскаха диво с ръце във водата. Явно не знаеха да плуват. Джайм се засмя.
Излязоха от ръкава. Галерата зад тях се заплете в коренища, изпопадали камъни и гнили дънери и Джайм Ланистър реши, че боговете днес са добри. Сир Робин и трижди проклетите му стрелци ги чакаше дълга мокра разходка обратно до Речен пад, а той се беше отървал и от грозната пачавра. „Да го бях мислил, нямаше да го измисля по-добре. Само да се отърва от тези железа…“
Сир Клеос извика и Джайм се обърна, Бриен тичаше по скалното било пред тях, пресякла през издадената суша, докато те бяха следвали завоя на реката. Спря и се хвърли от скалата — и му се стори едва ли не грациозна, когато се гмурна. Щеше да е неприлично да се надява чак на такъв късмет да си разбие главата в някой камък. Сир Клеос насочи лодката към нея. За щастие Джайм все още разполагаше с веслото. „Един добър замах, когато се покаже, и съм се отървал.“
И вместо това се усети, че протяга дългото весло във водата. Бриен се хвана и Джайм я издърпа. Водата от косата и прогизналите й дрехи потече по палубата. „Мокра е още по-грозна. Кой би допуснал, че е възможно?“
— Проклета глупава пачавра — каза й той. — Можехме да отплаваме и без теб. Сигурно очакваш да ти благодаря, нали?
— Не искам благодарности от теб, Кралеубиецо. Дала съм клетва да те отведа жив и здрав в Кралски чертог.
— И наистина смяташ да я спазиш? — Джайм я дари с най-лъчезарната си усмивка. — Е, на това вече му се вика чудо.