Брон се ухили.
— Рицарският ми знак. Пламтяща верига. Зелена, на опушено сиво поле. По заповед на лорд баща ти сега съм сир Брон Черна вода, Дяволче, Гледай да не го забравяш.
Тирион се опря на пухената постеля и с усилие се надигна, за да се подпре на високите възглавници.
— Аз бях този, който ти обеща рицарство, забрави ли? — Това „по заповед на лорд баща ти“ никак, ама никак не му хареса. Лорд Тивин не си беше губил времето. Преместването на сина му от Кулата на Ръката, за да си я присвои, беше послание, което всеки можеше да разчете. А това с Брон беше поредното. — Изгубих си половината нос, а ти спечели рицарство. За доста неща има да отговарят боговете. — Гласът му беше изпълнен с горчивина. — Баща ми лично ли те чукна с меча?
— Не. Тия от нас, дето оцеляха в битката, ни потупа Върховният септон и после ни „чукнаха“ от Кралската гвардия. Половин скапан ден отиде за цялата церемония, понеже бяха останали само трима Бели мечове.
— Разбрах, че сир Мандън е загинал в битката. — „Добре, че Под го бутна в реката малко преди този предател да забоде меча си в сърцето ми.“ — Кой друг е загинал?
— Хрътката — каза Брон. — Не е загинал, само си е заминал. Златните плащове разправят, че се оказал страхливец и ти си повел излаза на негово място.
„Не беше от най-добрите ми хрумвания.“ Тирион се намръщи и усети как тънката коричка по белега се изпъна. Махна на Брон към стола.
— Сестра ми май ме бърка с гъба. Държи ме на тъмно и ме храни с говна. Под е добро момче, но възела на езика му е колкото Скалата на Кастърли и не вярвам на половината от онова, което ми казва. Пратих го да доведе сир Джейслин, а той се върна да ми каже, че бил умрял.
— Загина, и хиляди още с него. — Брон седна.
— Как? — попита Тирион. Стана му още по-зле.
— В битката. Сестра ти изпратила Черните котлета да приберат кралчето в Червената цитадела, както чух. Когато златните плащове го видели да напуска, половината решили да изоставят защитата с него. Желязната ръка застанал на пътя им и се опитал да ги върне по стените. Разправят, че Байуотър ги сплашил здраво и за малко да ги върне, но някой го пронизал със стрела във врата. Тогава вече не изглеждал толкова страшен, така че го смъкнали от коня и го убили.
„Още един дълг пред нозете на Церсей.“
— Племенникът ми — изхриптя той. — Джофри. Той в опасност ли е?
— Не повече от някои и по-малко от повечето.
— Да е пострадал нещо? Да е ранен? Косичката да му се е разрошила, пръстче да си е навехнал, нокът да си е счупил?
— Не, доколкото знам.
— Предупредих Церсей какво ще се случи. Сега кой командва златните плащове?
— Лорд баща ти ги даде на един от своите западняци, някой си Адам Марбранд.
В повечето случаи златните плащове щяха да се опълчат на някой външен, назначен им за началник, но сир Адам Марбранд беше умен избор. Също като Джайм, беше от онези мъже, които останалите обичат да следват. „Изгубих градската стража.“
— Пратих Под да потърси Шага, но не извадил късмет.
— Каменните врани още са в кралския лес. На Шага, изглежда, мястото му е харесало. Тимет е повел Горените към родния им край, с цялата плячка, която са взели от лагера на Станис след битката. Чела се върнала една заран с дузина Черни уши при Речната порта, но червените плащове на баща ти ги прогонили, а гражданството на Кралски чертог ги замервало с говна и викове.
„Небдагодарници. Черните уши изгинаха заради тях.“ Докато Тирион беше лежал опиянен и потънал в сънища, най-близките му бяха изтръгнали ноктите, един по един.
— Искам да идеш при сестра ми. Синчето й се отърва от битката дори без драскотина, така че Церсей вече няма нужда от заложник. Закле се да пусне Алайая, след като…
— Пусна я. Преди осем дни, след боя с камшика.
Тирион се надигна още малко, пренебрегвайки жегналата го в рамото болка.
— Бой с камшик?!
— Вързаха я на един кол насред двора и я съдраха от бой, след което я изхвърлиха от портата гола и окървавена.
„Учеше се да чете“ — помисли си глупаво Тирион. Белегът през лицето му се изопна и за миг му се стори, че главата му ще се пръсне от гняв. Вярно, Алайая беше курва, но толкова мило, храбро и невинно момиче рядко беше срещал. Никога не я беше докосвал; тя служеше само за була, за да скрие Шае. В безгрижието си така и не беше помислил какво може да й струва тази роля.