— И много добре пазите, сигурен съм. Виждам, че никой не ми е отмъкнал още скалите и кошарите. — Петир посочи дебеланата. — Кела се грижи за големите ми стада. Колко овце имам в момента, Кела?
Наложи й се да помисли малко.
— Двайсет и три, милорд. Бяха двайсет и девет, ама на Брийн кучетата убиха една, а няколко заклахме и осолихме месото.
— А, студено осолено овче. А бе друго си е у дома. Ще го разбера някой ден, като почна да ям яйца на чайки и водорасли за закуска.
— Стига да речете, милорд — каза старата Гризел. Лорд Петир направи гримаса.
— Хайде, да видим дали къщицата ми е толкова ужасна, колкото я помня.
И ги поведе по стръмния скалист бряг, хлъзгав от гниещите водорасли. Няколко овце се мотаеха в подножието на кулата, скубеха рехавата трева, израснала между кошарата и конюшнята със сламения покрив. Санса трябваше да стъпва внимателно — навсякъде имаше овчи барабонки.
Отвътре кулата изглеждаше още по-малка. Около вътрешната стена се виеше каменно стълбище, от приземния етаж чак до покрива. Всеки етаж включваше само по една стая. Слугите живееха и спяха в кухнята на приземния етаж заедно с един огромен, вързан за желязна верига мастиф и няколко овчарски кучета. Над него имаше една скромна зала, а още по-високо се намираше спалнята. Прозорци нямаше, само амбразури по външната стена на интервали по кривината на стълбището. Над камината висеше дълъг меч и разнебитен дървен щит с олющена и избеляла боя.
Гербът, изрисуван на щита, беше непознат за Санса: сива каменна глава с огнени очи, върху светлозелено поле.
— Щитът на дядо ми — обясни Петир, щом видя, че го е зяпнала. — Неговият баща бил родом от Браавос и дошъл в Долината като наемник на лорд Корбрей, така че дядо ми взел главата на Титана за свой знак, когато бил помазан в рицарство.
— Много е свиреп — каза Санса.
— Прекалено свиреп за толкова добродушен човек като мен — каза Петир. — Лично аз си предпочитам птицата присмехулник.
Осуел направи още две разходки до „Морския крал“, за да разтовари провизии. Сред товарите, които свали на брега, имаше няколко бурета вино. Петир наля чаша на Санса, както беше обещал.
— Заповядайте, милейди, това би трябвало да оправи стомаха ви, надявам се.
Санса прилежно вдигна бокала с две ръце и отпи. Виното беше много хубаво; арборска реколта, реши тя. Имаше вкус на дъб, на плод и на горещи летни нощи, ароматите разцъфнаха в устата й като цветя, разтворили венчелистчета под слънцето. Само се помоли да може да го задържи. Лорд Петир се държеше така мило, че тя не искаше да развали всичко, като повърне.
А той я гледаше над своя бокал и сиво-зелените му очи бяха пълни с… насмешка? Или нещо друго? Санса не беше сигурна.
— Гризел — извика той на старицата, — дай ядене. Нещо по-лекичко, стомахчето на моята дама е нежно. Малко плодове може би. Осуел е лонесъл портокали и нарове от кораба.
— Да, милорд.
— Може ли и една гореща баня за мен? — помоли се Санса.
— Ще кажа на Кела да донесе вода, милейди.
Санса отново отпи от виното и се помъчи да измисли някаква учтива тема за разговор, но лорд Петир й спести усилието. Щом Гризел л другите слуги си отидоха, той каза:
— Лиза няма да дойде сама. Преди да пристигне трябва да сме наясно коя си ти.
— Коя съм аз? Не разбирам.
— Варис има осведомители навсякъде. Ако Санса Старк бъде видяна в Долината, евнухьт ще разбере до един лунен кръг, а това ще създаде неприятни… усложнения. Сега не е никак безопасно да си Старк. Така че трябва да кажем на хората на Лиза, че си моя незаконна дъщеря.
— Незаконна дъщеря? — Санса беше смаяна. — Искате да кажете копеле?
— Е, едва ли можеш да минеш за моя законна дъщеря. Никога не съм се женил и това е добре известно. Как да те наричаме обаче?
— Ами… мога да взема името на мама…
— Кейтлин? Не, това е твърде явно… но виж, на моята мама, това ще свърши работа. Алайн. Харесва ли ти?
— Алайн звучи хубаво. — Надяваше се да го запомни. — Но не мога ли да съм законната дъщеря на някой рицар на служба при вас? Да кажем, умрял е храбро в някаква битка и…
— Нямам доблестни рицари на служба при мен, Алайн. Тази версия ще предизвика нежелани въпроси, както един труп привлича врани. Но виж, да се рови човек в произхода на незаконните деца на един мъж е невъзпитано. — Петир килна глава. — Е, коя ще си?
— Алайн… Каменна. Става ли? — Той кимна и Санса каза: — Но коя е майка ми тогава?