— Кела?
— Моля ви, не — каза тя ужасена.
— Пошегувах се. Майка ти е била благородна дама от Браавос, дъщеря на богат търговец. Срещнали сме се в Града на гларуса, когато съм държал пристанището. Умряла е при раждането ти и те е посветила на Вярата. Имам няколко посветителни книги, които можеш да прегледаш. Научи се да цитираш от тях. Нищо не обезкуражава толкова добре нежеланите въпроси, колкото потокът от благочестиви брътвежи. Тъй или иначе, когато ти е дошъл цъфтежът, ти си решила, че не искаш да ставаш септа, и си ми написала писмо. Тогава за пръв път съм научил за съществуването ти. — Той поглади брадата си с пръст. — Можеш ли да запомниш всичко това?
— Надявам се. Ще бъде на игра, нали?
— Ти обичаш ли игрите, Алайн?
Новото име изискваше време, за да свикне с него.
— Игрите ли? Аз… ами зависи…
Гризел се появи преди да успее да каже нещо повече — носеше голяма табла и я постави между двамата. Имаше ябълки, круши и нарове, омърлушени гроздове и сочни портокали. Имаше и самун хляб и буца масло. Петир разряза на две един нар с камата си и поднесе половината на Санса.
— Трябва да се опитате да хапнете, милейди.
— Благодаря ви, милорд.
Семената на нара толкова цапаха… Санса си избра една круша и гризна от нея лекичко и много деликатно. Беше мека и сокът потече по брадичката й.
Лорд Петир измъкна едно зрънце с върха на камата си.
— Зная, че баща ти ужасно ти липсва. Лорд Едард беше храбър мъж, честен и верен… но съвсем безнадежден играч. — Поднесе семенцето към устата си с ножа. — В Кралски чертог има два вида хора. Играчи и пионки.
— И аз бях пионка? — Отговорът ужасяваше Санса.
— Да, но нека това не те безпокои. Ти все още си почти дете. В началото всеки човек е пионка, и всяко момиче — също. Дори тези, които си мислят, че са играчи. — Изяде още едно зрънце. — Церсей например. Тя се мисли за хитра, но всъщност е съвсем предсказуема. Силата й се основава на красотата, на произхода и на богатството й. Само първото от тези три неща наистина е нейно и скоро ще я остави. Тогава ще я съжаля. Тя иска власт, но не знае какво да прави с нея, когато я спечели. Всеки иска нещо, Алайн. А когато разбереш какво иска един човек, ти знаеш кой е той и как да го движиш.
— Както вие задвижихте сир Донтос да отрови Джофри ли? — Трябваше да е бил Донтос.
Кутрето се изсмя.
— Сир Донтос Червения беше просто винен мях с крака. На него изобщо не би могло да се възложи такава огромна задача. Щеше или да я забатачи, или да ме издаде. Не, единственото, което Донтос направи, беше да те изведе от замъка… и да се погрижи да носиш своята сребърна мрежичка за коса.
„Черният аметист.“ — Но… щом не е бил Донтос, кой тогава? Нима имате други… пионки?
— Можеш да преобърнеш целия Кралски чертог с главата надолу и пак да не намериш нито един човек с присмехулник, пришит на сърцето му, но това не значи, че нямам приятели. — Петир отиде при стълбите. — Осуел, ела тук и позволи на лейди Санса да те види.
Старецът се появи след няколко мига, ухилен и без да спира да се кланя. Санса го изгледа нерешително.
— Какво се очаква да видя?
— Познаваш ли го? — попита Петир.
— Не.
— Погледни по-внимателно.
Санса огледа набръчканото и обрулено от вятъра лице на стареца, бялата коса и огромните ръце. Имаше нещо познато у него, но въпреки това тя поклати глава.
— Не. Никога не съм виждала Осуел преди да се кача на лодката, заклевам се.
Осуел се ухили и показа кривите си зъби.
— Не сте. Но милейди сигурно е виждала тримата ми сина. Това за „тримата сина“, както и усмивката, я подсетиха.
— Черно котле! — Санса се ококори. — Вие сте Черно котле!
— Ами да, милейди, с ваше позволение.
— Тя е извън себе си от радост. — Лорд Петир го освободи с едно махване на ръката и се върна към нара си, а старият Осуел се смъкна надолу по стъпалата. — Кажи ми, Алайн… кое е по-опасно — размаханата от враг кама пред очите ти или скритата и опряна в гърба ти от някого, когото никога не си виждала?
— Скритата кама.
— Умно момиче. — Той се усмихна с тънките си устни, яркочервени от сока на нара. — Когато Дяволчето прогони стражите и, кралицата накара сир Лансел да й наеме мечове. Лансел й намери тримата Черно котле, което много зарадва дребния ти съпруг, тъй като младежите получаваха заплата от него чрез неговия Брон. — Изкиска се. — Но аз бях този, който каза на Осуел да заведе синовете си в Кралски чертог, когато научих, че Брон търси наемници. Три скрити ками, Алайн, и вече поставени точно на място.