По-навътре в сушата няколко семейства обитаваха каменни хижи край едно торфено блато.
— Моите крепостни — каза Петир, макар че, изглежда, го помнеха само най-старите. В земята му имаше и една отшелническа пещера, но без отшелник. — Отдавна е умрял, но като момче баща ми веднъж ме заведе да го видя. Не беше се къпал четиридесет години, така че можеш да си представиш как миришеше, но разправяха, че уж имал ясновидска дарба. Той ме поопипа и каза, че съм щял да стана велик човек, и баща ми му даде един мях с вино. — Петир изсумтя. — Сам щях да му го кажа същото и за половин чаша.
Накрая, в един сив ветровит следобед, Брийн се върна тичешком в кулата с лаещите по петите му псета, и съобщи, че от югозапад се приближават конници.
— Лиза — рече лорд Петир. — Хайде, Алайн, да я посрещнем. Сложиха си наметалата и зачакаха отвън. Ездачите не бяха повече от двадесетина — доста скромен ескорт за владетелката на Орлово гнездо. С нея яздеха три слугини и десетина рицари. Водеше си и един септон, както и един певец с красива външност, с мъхести мустачки и дълги къдрици с цвета на морски пясък.
„Възможно ли е това да е леля ми?“ Лейди Лиза беше с две години по-млада от майка й, но тази жена пред нея изглеждаше с десет години по-възрастна. Дебелите кестеняви плитки падаха до кръста й, но под скъпата кадифена рокля и отрупания със скъпоценни камъни корсаж тялото й изглеждаше подпухнало и отпуснато. Лицето й беше розово и покрито с помада, гърдите й — тежки, крайниците — дебели. Беше по-висока от Кутрето и по-тежка; и не показа особена грация, докато се смъкваше тромаво от седлото.
Петир коленичи и й целуна ръка.
— Малкият съвет на краля ми нареди да ви боготворя и спечеля, милейди. Мислите ли, че можете да ме вземете за свой лорд и съпруг?
Лейди Лиза нацупи устни и ги лепна във влажна целувка на бузата му.
— О, навярно ще бъда убедена. — Изкикоти се. — Донесохте ли дарове, за да стопите сърцето ми?
— Кралския мир.
— О, плюя на вашия мир! Какво друго сте ми донесли?
— Дъщеря си. — Кутрето подкани Санса с ръка. — Милейди, позволете да ви представя Алайн Каменна.
Лиза Арин не изглеждаше особено очарована, че я вижда. Санса приклекна в реверанс и сведе глава.
— Копелдачка? — каза леля й. — Петир, толкова ли сте порочен? Коя е майка й?
— Умря, пачаврата. Надявах се да взема Алайн в Орлово гнездо.
— Но какво да правя там с нея?
— Имам няколко идеи — каза лорд Петир. — Но точно сега много повече ме интересува това, което мога да направя с вас, милейди.
Строгостта моментално се стопи от кръглото розово лице на леля й и за миг Санса помисли, че Лиза Арин ще се разплаче.
— Скъпи ми Петир, толкова ми липсвахте, не знаете, не можете да си представите. Джон Ройс ме безпокоеше с какви ли не неприятности, все настояваше да свикам знамената и да тръгна на война. А и другите гъмжат около мен — Хънтър, Корбрей и онзи ужасен Нестор Ройс, всички искат да се оженят за мен и да осиновят сина ми, но никой не ме обича искрено. Само вие, Петир. От толкова време ви сънувам…
— И аз вас, милейди. — Прегърна я и я целуна по шията. — Кога най-после ще се венчаем?
— Веднага — отвърна с въздишка лейди Лиза. — Довела съм своя септон, един певец и медовина за брачния пир.
— Тук? — Това не го зарадва. — Предпочитам да се венчая с вас в Орлово гнездо, в присъствието на целия ви двор. — О, моят двор! Толкова дълго чаках, не мога да понеса нито миг повече. — Прегърна го. — Искам да споделя леглото ти още тази нощ, миличък. Искам да си направим друго дете, братче на Робърт, или пък една сладичка дъщеричка.
— И аз си мечтая за същото, миличка. Но има какво да се спечели от една голяма сватба, с цялата Долина…
— Не! — Тя тропна с крак. — Искам те сега, още тази нощ. И съм длъжна да те предупредя, след всички тези години мълчание и шепнене, решила съм да пищя, докато те любя. Ще пищя толкова силно, че да ме чуят чак в Орлово гнездо!