Тя долови дъха му.
— Вие сте пиян.
— Никога не се напивам. Медовината само ме развеселява. Цял съм огън. — Ръката му се плъзна по бедрото й. — Ти също.
— Пуснете ме. Забравяте се.
— Милост. Пях любовни песни часове наред. Кръвта ми е кипнала. Както и твоята, знам… Никоя женичка не е толкова похотлива, колкото копелдачките. Влажна ли си вече за мен?
— Аз съм девица — възрази тя.
— Нима? Ох, Алайн, Алайн, моя прелестна девицо, дай ми дара на своята невинност. Ще благодариш на боговете, че си го сторила. Ще те накарам да пропееш по-високо от лейди Лиза.
Санса се дръпна от него уплашена.
— Ако не ме оставите, ле… баща ми ще ви обеси. Лорд Петир.
— Кутрето? — Той се изсмя. — Лейди Лиза ме обича много, освен това съм любимец на лорд Робърт. Ако баща ти ме обиди, ще го унищожа само с един куплет. — Той сложи ръка на гърдата й и стисна. — Я да ти ги свалим тези мокри дрехи. — Знам, че не искаш да ги късам. Хайде, миличка, послушай сърцето си…
Санса чу тихото шумолене на стомана по кожа.
— Певецо — изхриптя нечий глас, — разкарай се, ако искаш пак да пееш. — Беше сумрачно, но очите й доловиха смътно проблясване на острие.
Певецът също го видя.
— А бе, я си намери някоя… — Ножът светна и той извика: — Поряза ме!
— И по-лошо ще стане, ако не се разкараш.
Марилион не изчака трета покана. Другият остана, надвиснал над Санса в тъмното.
— Лорд Петир каза да ви пазя. — Санса позна гласа на Лотор Брун. „Не е Хрътката, не, как би могъл да е той? Разбира се, че е Лотор…“ Тази нощ почти не спа, а се мяташе и въртеше също като на борда на „Морския крал“. Отново сънуваше смъртта на Джофри, но докато той дереше гърлото си и кръвта се стичаше по пръстите му, тя с ужас разбра, че това е брат и Роб. И освен това сънува онази, другата венчавка, с очите на Тирион, които я поглъщаха, докато се събличаше. Само дето беше много по-голям, отколкото се полагаше за Тирион, и когато се качи в леглото, лицето му беше с белег само от едната страна. „Ще изтръгна песничка от тебе“ — изхриптя той, а Санса се събуди и видя до себе си старото сляпо куче.
— Жалко, че не си Лейди — каза му тя.
На заранта Гризел се качи до спалнята, за да занесе на своя лорд и на лейди Лиза поднос хляб с масло, мед, плодове и сметана. Върна се да каже на Алайн, че я викат. Санса все още беше замаяна от неспокойното спане и не можа да си спомни веднага, че сега се казва Алайн.
Лейди Лиза още беше в леглото, но лорд Петир беше станал и се беше облякъл.
— Леля ти иска да си поговорите — каза той на Санса, докато си надяваше левия ботуш. — Казах й коя си.
„Богове милостиви!“ — Аз… много ви благодаря, милорд. Петир надяна другия си ботуш.
— Родното домче взе да ми втръсва. Тръгваме за Орлово гнездо още днес следобед. — Наведе се да целуне съпругата си, облиза от устните й капка мед и заслиза по стъпалата.
Санса застана пред леглото. Леля й похапваше круша и я оглеждаше.
— Сега виждам — каза лейди Лиза и остави огризката. — Много приличаш на Кейтлин.
— Много мило от ваша страна, че го казвате.
— Не беше никакво ласкателство. Честно казано, даже прекалено много приличаш на Кейтлин. Трябва да се направи нещо. Мисля, че трябва да потъмним косата ти преди да те заведем в Орлово гнездо.
„Да потъмнят косата ми?“ — Както благоволите, лельо Лиза.
— Не бива да ме наричаш така. Думичка за присъствието ти тук не трябва да стигне до Кралски чертог. Не искам синът ми да бъде застрашен. — Леля й гризна от крайчеца на шуплестото парче медена пита. — Опазих Долината от тази война. Реколтата ни беше обилна, планините ни пазят, а Орлово гнездо е непристъпно. Въпреки това няма да е добре да привлечем гнева на лорд Тивин. — Лиза остави питата и облиза меда по пръстите си. — Омъжена си за Тирион Ланистър, казва Петир. За онова зло джудже.
— Принудиха ме да се омъжа за него. Не съм го искала.
— Аз също — каза леля й. — Джон Арин не беше джудже, но беше стар. Като ме гледаш сега, едва ли ще го помислиш, но когато се венчавах, бях толкова хубава, че посрамвах майка ти. Но Джон желаеше единствено мечовете на баща ми, за да помогнат на скъпите му момчета. Трябваше да му откажа, но беше толкова стар, и колко му оставаше да живее? Половината му зъби бяха окапали, а дъхът му миришеше на развалено сирене. Не мога да понасям мъж с лош дъх. Виж, дъхът на Петир винаги е свеж… Той, знаеш, беше първият мъж, когото съм целувала. Баща ми казваше, че родът му бил твърде долен, но аз знаех колко високо ще се издигне. Джон му даде митницата в Града на гларуса само за да ме зарадва, но когато той увеличи десет пъти приходите, милорд съпругът ми разбра колко е умен и му възложи други постове, дори го взе в Кралски чертог за надзорник на хазната.