Трудно беше да го виждам всеки ден, а да съм омъжена за онзи студен старец. Джон изпълняваше дълга си в брачното ложе, но не можеше да ми даде удоволствие, както и деца. Семето му беше старо и слабо. Всичките ми бебета умряха освен Робърт, три момичета и две момчета. Всичките ми сладки бебенца — мъртви, а онзи старец си я караше все така, с вонящия си дъх. Та както виждаш, и аз съм страдала. — Лейди Лиза изсумтя. — Знаеш ли, че горката ти майка е умряла?
— Тирион ми каза — отвърна Санса. — Каза, че Фрей са я убили в Близнаците с Роб.
В очите на лейди Лиза бликнаха сълзи.
— Сега сме си само жени, ти и аз. Страх ли те е, дете? Бъди храбра. Никога не бих обърнала гръб на дъщерята на Кат. Все пак сме една кръв. — Подкани с ръка Санса при себе си. — Хайде, можеш да ме целунеш по бузата, Алайн.
Тя се приближи послушно и коленичи до леглото. Леля й беше плувнала в сладки ухания, но под тях се усещаше дъх на прокиснало мляко. Бузата й имаше вкус на боя и помада.
Когато Санса отстъпи, лейди Лиза я стисна за китката.
— Сега ми кажи — рече тя рязко. — С дете ли си? И внимавай, само истината, че ще разбера дали ме лъжеш.
— Не — отвърна тя, стъписана от въпроса.
— Но ти си разцъфнала жена, нали?
— Да. — Санса знаеше, че истината за разцъфването й няма да може да се крие дълго в Орлово гнездо. — Тирион не… той не… — Усети как червенината се плъзна нагоре по страните й. — Все още съм девица.
— Че защо, джуджето неспособно ли беше?
— Не. Само че беше… той беше… — „Мил?“ Не можеше да го изрече, не и тук, не пред леля си, която толкова го мразеше. — Той… имаше си курви, милейди. Той ми го каза.
— Курви. — Лиза пусна китката й. — Разбира се, че е имал. Коя жена ще легне с такова същество, освен за пари? Трябваше да го убия проклетото Дяволче, докато ми беше в ръцете, но той ме изигра. Много е хитър тоя. Наемникът му уби добрия ми сир Вардис. Кейтлин не биваше да го води при мен, казах й го. И освен това отведе чичо ни. Тук сбърка много. Черната риба беше моят Рицар на Портата, но откакто ни остави, планинските кланове станаха много дръзки. Петир обаче скоро ще сложи нещата на място. Ще го направя лорд протектор на Долината. — Леля й за пръв път се усмихна, почти топло. — Той може да не изглежда висок и силен като някои, но струва повече от всички тях накуп. Вярвай му и прави каквото ти каже.
— Добре, лельо… милейди.
Лейди Лиза, изглежда, остана доволна от това.
— Знам го онова момче Джофри. Често наричаше моя Робърт с обидни имена, и веднъж го удари с дървен меч по главата. Един мъж може да каже, че отровата е безчестие, но женската чест е друга.
Майката ни е създала, за да си пазим децата, и единственото ни безчестие е ако се провалим в това. Ще го разбереш, когато имаш дете.
— Дете ли? — каза колебливо Санса. Лиза махна небрежно с ръка.
— Няма да е скоро. Много си млада за майка. Но все един ден ще имаш дете. И ще поискаш да се омъжиш.
— Аз… аз съм омъжена, милейди.
— Да, но скоро ще си вдовица. Радвай се, че Дяволчето е предпочело курви. Нямаше да е добре синът ми да вземе трохите на — едно джудже, но щом не те е пипал… Какво ще кажеш да те омъжим за братовчед ти лорд Робърт?
На Санса й призля. За Робърт Арин знаеше само, че е малко и болнаво момче. „Не за мен иска да ожени сина си, а за наследството ми. Никой така и няма да се ожени за мен по любов.“ Но лъжата дойде лесно на езика й.
— Аз… горя от нетърпение да се запозная с него, милейди. Но той все още е момче, нали?
— На осем е. И не е много здрав. Но е много добро момче, много е разсъдлив и умен. От него ще стане велик мъж, Алайн. „Семето е силно“, каза лорд съпругът ми преди да умре. Последните му думи. Боговете понякога ни позволяват да зърнем бъдещето преди да умрем. Не виждам никаква пречка да те омъжим веднага след като разберем, че твоят Ланистър е мъртъв. Сватбата ще е тайна, разбира се. Не може да се допусне хората да мислят, че господарят на Орлово гнездо е женен за копелдачка, това няма да върви. Гарваните ще ни донесат вестта от Кралски чертог веднага щом главата на Дяволчето се изтъркули. Двамата с Робърт може да се венчаете още на другия ден, няма ли това да е радост? За него ще е добре да си има компания. Той си играеше с момчето на Вардис Еген, когато се върнахме в Орлово гнездо, както и със синовете на стюарда ми, но те бяха твърде груби и нямах друг избор, освен да ги изпъдя. Можеш ли да четеш добре, Алайн?