— Защо трябва да ги замразяваме? — попита Грен. — Защо просто не изтъркаляме буретата както са си?
Джон отвърна:
— Ако се ударят във Вала както са си, ще се пръснат и чакълът ще се попилее. А не искаме да ръсим курвенските синове по главичките с камъчета, нали?
Той натисна с рамо едно от буретата заедно с Грен, а Бурето и Оуен подхванаха друго.
— Цял тон тежи тоя шибалник — оплака се Грен.
— Обърни го и го изтъркаляй — каза Джон. — И внимавай, че ако се изтъркаля на крака ти, ще свършиш като Празен ботуш.
След като обърнаха бурето, Джон сграбчи най-близката факла и я разлюля над повърхността на Вала, за да стопи малко леда. Тънката водна коричка помогна бурето да се затъркаля по-лесно. Всъщност твърде лесно — за малко да го изтърват. Но накрая, с усилията на четиримата, го изтъркаляха до самия ръб и отново го изправиха.
Тъкмо бяха подредили четири бурета точно над портата, когато Пип извика:
— Костенурка чука на вратата ни!
Джон се наведе да погледне. „Заграждения, Марш е трябвало да построи заграждения.“ Толкова много неща бе трябвало да се направят. Сега диваците извличаха мъртвите великани пред портата. Коня и Мъли хвърляха по тях камъни и на Джон му се стори, че видя как един от мъжете долу падна ударен, но камъните бяха твърде малки, за да направят нещо на самата костенурка. Коня го хвана за рамото, дръпна го назад и каза:
— Не се навеждай така.
— Трябваше да вдигнем прегради. — Стори му се, че чува трясък на брадви по дърво, но може би просто ушите му кънтяха от страх. Викна на Грен:
— Давай.
Грен застана зад едно от буретата, опря с рамо, изпъшка и започна да бута. Оуен и Мъли му се притекоха на помощ. Изтикаха бурето на една стъпка, после — на още една. И то изведнъж пропадна.
Чуха как изтътна по разяденото северно лице на стената по пътя си надолу, а след това — пукот и трясък на кършещо се дърво, последвани от викове и крясъци. Сатена зарева от възторг, а Оуен Тъпака заподскача в лудешки танц. Пип се надвеси над ръба и извика:
— Я, че тая костенурка била тъпкана със зайци! Вижте как се разбягаха!
— Още! — изрева Джон, и Грен и Бурето натиснаха с рамене следващото буре и го отпратиха в пропастта.
Предната част на костенурката на Манс бе разбита, а диваците се изсипваха от задния край и тичаха презглава към стана си. Сатена надигна арбалета си и прати няколко стрели по тях, за да ги подкара по-бързо. Брадатият Грен се хилеше, а Пип пускаше шеги. Днес никой от тях нямаше да умре.
„Днес не, но утре…“ Джон се обърна към заслона. На мястото на дванадесетте замръзнали бурета бяха останали осем. Едва сега си даде сметка колко е изтощен и колко го боли раната. „Трябва да поспя. Няколко часа поне.“ Можеше да прескочи при майстер Емон за малко сънно вино, то щеше да помогне.
— Слизам долу в Кралската кула — каза им той. — Извикайте ме, ако Манс предприеме нещо. Пип, ти държиш Вала.
— Аз ли? — каза Пип.
— Той ли? — каза Грен.
Джон се усмихна, махна с ръка и се запъти към клетката. Чашата сънно вино наистина помогна и скоро след като се опъна на тесния нар, той заспа. Сънищата му бяха странни и объркани, изпълнени със странни гласове, викове и крясъци, и със звука на боен рог, силен и плътен, една-единствена протяжна нота, застинала във въздуха.
Когато се събуди, небето зад тясната амбразура, служеща за прозорец, бе черно, а над него стояха четирима мъже, които не познаваше. Единият държеше фенер.
— Джон Сняг — рече грубо най-високият. — Обувай ботушите и ела с нас.
Първата му замаяна мисъл беше, че Валът някак е паднал, докато е спал, че Манс Райдър е пратил още великани или друга костенурка и е пробил през портата. Но щом разтърка очи, видя, че непознатите са в черно от глава до пети. „Това са мъже на Нощния страж“ — осъзна Джон.
— Къде? Кои сте вие?
Високият даде знак и двама от останалите издърпаха Джон от постелята му. Поведоха го нагоре, на половин извивка на стълбището, до солария на Стария мечок. Джон видя стоящия до огъня майстер Емон, свил ръце на бастуна си от черна тръстика. Септон Целадор както обикновено беше пиян, а сир Винтън Дебелия спеше в стола до прозореца. Другите братя му бяха непознати. С изключение на един.