Безупречен в обшития си с кожа черен плащ и лъснатите ботуши, сир Алисър Торн се обърна и каза:
— Ето ви го обърни-плаща, милорд. Копелето на Нед Старк от Зимен хребет.
— Не съм обърни-плащ, Торн — каза хладно Джон.
— Ще видим. — В кожения стол зад масата, където Стария мечок пишеше писмата си, седеше широкоплещест мъж с квадратна челюст. Джон не го познаваше. — Да, ще видим — повтори той. — Няма да отречеш, че си, Джон Сняг, надявам се? Копелето на Старк?
— Лорд Сняг, така обича да се нарича той. — Сир Алисър беше мършав, дребен и жилав мъж, и точно сега кремъчните му очи блеснаха насмешливо.
— Ти беше този, който ме нарече „лорд Сняг“ — каза Джон. Сир Алисър обичаше да лепи прякори на момчетата, които обучаваше в Черен замък. Стария мечок го беше изпратил в Източен крайморски страж. „Това трябва да са хора от Източния страж. Птицата все пак е стигнала до Котър Пайк и той ни е изпратил помощ.“ — Колко души сте довели? — попита той мъжа зад масата.
— Аз ще задавам въпросите — отвърна мъжът с квадратната челюст. — Обвинен си в клетвопрестъпничество, страхливост и дезертьорство, Джон Сняг. Отричаш ли, че си изоставил своите братя да загинат на Юмрука на Първите и си се присъединил към диваците на Манс Райдър, онзи самозван „крал отвъд Вала“?
— Изоставил съм братята си?! Тогава проговори майстер Емон.
— Милорд, двамата с Донал Ноя обсъдихме тези неща, когато Джон Сняг се върна при нас, и обясненията на Джон ни задоволиха.
— Е, мен не са ме задоволили, майстер — каза мъжът с квадратната челюст. — Искам да чуя тези обяснения лично. Да!
Джон преглътна гнева си.
— Никого не съм изоставил. Напуснах Юмрука на Първите с Кории Полуръката, за да разузнаем Шепнещия проход. Към диваците се присъединих по заповед. Полуръката се боеше, че Манс може да е намерил Рога на Зимата…
— Рога на Зимата ли? — Сир Алисър се изсмя. — Да не са ти заповядали и снарките им да преброиш, лорд Сняг?
— Не, но великаните им преброих, доколкото можах.
— Сир — сряза го мъжът с квадратната челюст. — Към сир Алисър ще се обръщаш със сир, а към мен — с милорд. Аз съм Джанос Слинт, лордът на Харънхъл и командир тук в Черен замък, докато Боуен Марш се върне със своя гарнизон. Ще се държиш към нас с подобаващата учтивост. Няма да търпя един помазан рицар като сир Алисър да бъде подиграван от едно предателско копеле. — Вдигна ръка и насочи месестия си показалец към лицето на Джон. — Отричаш ли, че си лягал с дивачка?
— Не. — Скръбта на Джон по Игрит все още беше твърде прясна, за да може, да го отрече. — Не, милорд.
— И Полуръката ти е заповядал да чукаш тая немита курва, така ли? — попита злобно ухилен сир Алисър.
— Тя не беше курва, сир. Полуръката ми каза да правя всичко, което ми кажат диваците, но… няма да отрека, че направих повече, отколкото бях длъжен, че… не бях безразличен към нея.
— Значи признаваш, че си клетвопрестъпник — каза Джанос Слинт. Половината мъже от Черен замък навестяваха от време на време Къртичиното, за да „копаят съкровища“ в бардака, но Джон нямаше да опозори паметта на Игрит, приравнявайки я към курвите.
— Наруших клетвата си с жена. Това признавам. Да.
— Да, милорд! — Слинт се намръщи. Беше широк като Стария мечок в раменете и несъмнено щеше да оплешивее като него, стига да доживееше годините му. Половината му коса вече беше окапала, макар че не можеше да е на повече от четиридесет.
— Да, милорд — каза Джон. — Вървях с диваците и ядях от храната им, както ми заповяда Полуръката, а постелята си делях с Игрит. Но се заклевам пред вас, плаща си не съм обръщал. Избягах от магнаря при първата възможност и никога не съм вдигал оръжие срещу братята си, нито срещу кралските владения.
Лорд Слинт го изгледа с присвити очи, после заповяда:
— Сир Глендън, доведете другия пленник.
Сир Глендън беше високият, който бе измъкнал Джон от постелята му. С него излязоха още четирима, и скоро се върнаха с пленника — мършав дребен мъж с окована ръка и крак. Имаше само една вежда, космато чело и мустак, който приличаше на необърсано петно мръсотия. Лицето му беше подуто от отоци и предните му зъби бяха избити.
Мъжете от Източен страж хвърлиха грубо пленника си на пода. Лорд Слинт го изгледа навъсено.