— Този ли е, за който ни говори? Пленникът примига с жълтите си очи.
— Аха. — Джон чак сега позна Дрънчащата ризница. „Без бронята си е съвсем различен човек“ — помисли той. — Аха — повтори дивакът, — туй е страхливецът, дето уби Полуръката. Горе, на Замръзнали нокти беше, след като изловихме другите врани и ги избихме до един. И тоя щяхме да го свършим, ама той си изпроси жалкия животец, предложи да тръгне с нас, ако го вземем. Полуръката се закле, че ще види мъртъв тая отрепка, ама вълкът го разкъса, а пък тоя му разпра гърлото. — После се ухили на Джон със счупените си зъби и изхрачи кръв в краката му.
— Е? — обърна се рязко Джанос Слинт към Джон. — Това отричаш ли го? Или ще ми твърдиш, че Корин ти е заповядал да го убиеш?
— Той ми каза… — Думите идваха трудно. — Каза ми да направя всичко, което поискат от мен.
Слинт погледна другите мъже от Източен страж.
— Това момченце да не мисли, че съм паднал на главата си от някой фургон с ряпа?
— Лъжите ти няма да те спасят, лорд Сняг — предупреди го сир Алисър. — Ще изтръгнем истината от тебе, копеленце.
— Казах ви истината. Конете ни грохнаха от умора, а Дрънчащата ризница вече ни догонваше. Корин ми нареди да се престоря, че минавам на страната на диваците. „Няма да се колебаеш, каквото и да поискат от теб“, така каза. Знаеше, че ще ме накарат да го убия. Дрънчащата ризница все едно щеше да го убие, и това го знаеше.
— Значи твърдиш, че великият Корин Полуръката се е боял от тази твар? — Слинт погледна Дрънчащата ризница на пода и изсумтя.
— Всички се боят от Господаря на костите — изръмжа дивакът. Сир Глендън го изрита и той млъкна.
— Не съм казвал това — настоя Джон. Слинт удари с юмрук по масата.
— Изслушах те! Изглежда, че сир Алисър те е преценил съвсем точно. Лъже копелдашката ти уста. Е, аз няма да търпя това. Няма! Може и да си подвел оня сакат, но няма да подведеш Джанос Слинт! Джанос Слинт не преглъща лесно лъжите. Или мислиш, че черепът ми е тъпкан със зеле?
— Не знам с какво ви е тъпкан черепът. Милорд.
— Лорд Сняг е нагъл, на всичко отгоре — каза сир Алисър. — Убил е Корин, точно както неговите приятелчета обърни-плащове са убили лорд Мормон. Няма да се изненадам, ако разбера, че това е част от един и същ заговор. Нищо чудно и Бенджен Старк да има пръст в това. Доколкото знаем, той и сега седи в шатрата на Манс Райдър. Нали ги знаете тия Старки, милорд.
— Знам ги — каза Джанос Слинт. — Знам ги много добре. Джон смъкна ръкавицата и им показа изгорялата си ръка.
— Изгорих ръката си, докато бранех лорд Мормон. А чичо ми беше мъж на честта. Той никога не би могъл да престъпи клетвите си.
— Като тебе ли? — подигра се сир Алисър. Септон Целадар се окашля.
— Лорд Слинт — заговори той, — това момче отказа да положи клетвите си в септата, а отиде отвъд Вала, за да изрече словата си пред дърво на сърцето. Пред бащините си богове, рече, но тия богове са и на диваците.
— Тия богове са на Севера, септоне. — Майстер Емон беше вежлив, но твърд. — Господа, когато Донал Ноя беше убит, тъкмо този младеж, Джон Сняг, пое Вала в ръцете си и го удържа срещу цялата стихия от север. Той доказа, че е храбър, верен и съобразителен. Ако не беше той, с пристигането си щяхте да заварите в тази стая да седи Манс Райдър, лорд Слинт. Правите огромна грешка. Джон Сняг беше личният стюард и скуайър на лорд Мормон. Беше избран на този пост, защото лорд-командирът виждаше в него много обещаваща личност. Както и аз.
— Обещаваща? — каза Слинт. — Е, обещанията може да се окажат лъжливи. На ръцете му е кръвта на Корин Полуръката. Мормон е вярвал в него, казвате, но какво от това? Зная какво е да бъдеш предаден от хора, на които си вярвал. О, да. А и вълчия им нрав го познавам. — Вдигна пръст към лицето на Джон. — Твоят баща умря като предател.
— Моят баща беше убит. — Джон вече не го интересуваше какво ще правят с него. Нямаше да търпи повече лъжи за баща си.
Слинт почервеня.
— Убит ли? Нагло пале такова! Крал Робърт още не беше изстинал, когато лорд Едард тръгна срещу сина му. — Надигна се от стола. Беше по-нисък от Мормон, но по-широкоплещест. Плащът му бе закопчан отпред с малко златно копие с червен емайл. — Баща ти умря под меча, но той беше благородник, Ръка на краля. За теб въжето ще е достатъчно. Сир Алисър, отведете този обърни-плащ в ледена килия.
— Слушам, милорд. — Сир Алисър сграбчи Джон за рамото. Джон се извърна и го стисна за гърлото с такава ярост, че го надигна от пода. Щеше да го удуши, ако мъжете на Източния страж не го бяха издърпали. Торн разтри гърлото си.