— Сами видяхте, братя. Той е дивак.
ТИРИОН
На заранта разбра, че не може да понесе мисълта за ядене. „До залез-слънце може да съм осъден.“ Коремът му се беше вкиснал от жлъч, а носът го сърбеше и Тирион го почеса. „Трябва да понеса още един свидетел, а после е моят ред.“ Но какво трябваше да направи? Да отрече всичко? Да обвини Санса и сир Донтос? Да признае, с надеждата да прекара остатъка от живота си на Вала? Да хвърли заровете и да се моли Червената усойница да победи сир Грегър Клегейн?
Замушка нервно с ножа мазната червена наденица — съжаляваше, че не е сестра му. „На Вала е адски студено, но поне за Церсей ще е затворено.“ Не мислеше, че от него ще излезе кой знае какъв воин, но Нощният страж имаше нужда не само от силни мъже, а и от умни. Лорд-командир Мормон го беше казал, когато Тирион гостува в Черен замък. „Само да не бяха онези техни неприемливи клетви.“ Щеше да означава край на брака му и на правата, каквито можеше да има над Скалата на Кастърли, но пък той и така едва ли щеше да се радва дълго и на двете. А доколкото помнеше, в близкото село имаше някакъв бардак с курви.
Не беше животът, за който си беше мечтал, но все пак щеше да е живот. И за да си го спечели, единственото, което трябваше да направи, бе да се довери на баща си, да се изправи на малките си криви крака и да каже:
— Да, аз го направих, признавам си.
Ето, точно от тази част червата му се стягаха на възли. Вече почти съжаляваше, че наистина не го е направил той, след като все едно трябваше да го понесе.
— Милорд? — каза Подрик Пейн. — Те са тук, милорд. Сир Адам, И златните плащове. Чакат. Отвън.
— Под, кажи ми искрено… мислиш ли, че аз съм го направил? Момчето се поколеба. Когато се опита да проговори, успя да изкара от устата си само няколко плюнки.
„Обречен съм.“ Тирион въздъхна.
— Няма нужда да ми отговаряш. Ти беше добър скуайър. По-добър, отколкото заслужавах. Каквото и да стане, благодаря ти ги вярната служба.
Сир Адам Марбранд чакаше при вратата с шест златни плаща. Тази сутрин, изглежда, нямаше какво да каже. „Още един добър човек, който мисли, че съм родоубиец.“ Тирион събра цялото достойнство, което можа да намери в себе си, и се затътри по стъпалата. Усещаше как го гледат, докато пресичаше двора: стражите по стените, конярите край конюшните, ратаите и перачките, слугинчетата. В тронната зала рицари и лордове се разместиха да им отворят път и зашепнаха на дамите си.
След като го изправиха пред съдиите, други златни плащове доведоха Шае.
Ледена длан сякаш стисна сърцето му. „Варис я е издал“ — помисли той. Но после си спомни. „Не, аз сам я издадох. Трябваше да я оставя при Лолис. Разбира се, че са разпитали слугините на Санса, и аз щях да го направя.“ Потърка хлъзгавия белег на мястото на носа си и се зачуди защо Церсей си е направила този труд. „Шае не знае нищо, което би могло да ме уязви.“ — Заедно го замислиха — каза тя — момичето, което беше обичал. — Дяволчето и лейди Санса го замислиха, след като умря Младия вълк. Санса искаше да отмъсти за брат си, а Дяволчето искаше да вземе трона. След това щеше да убие сестра си, после — своя лорд баща, за да може да стане Ръката на принц Томен. Но след около година, преди да е пораснал още Томен, щеше и него да убие, за да постави короната на своята глава.
— Откъде би могла да знаеш всичко това? — запита настоятелно принц Оберин. — Защо Дяволчето ще разкрива подобни планове пред една слугиня на жена си?
— Част от нещата ги подслушах, милорд — отвърна Шае, — а и милейди изтърва някои работи. Но повечето го чух от неговите уста. Аз не бях само слугиня на лейди Санса. Бях неговата курва, през цялото време, откакто съм в Кралски чертог. На заранта на сватбата той ме завлече долу, където държат драконовите черепи, и ме изчука под всичките онези чудовища. А когато се разплаках, ми каза, че трябва да съм благодарна, че не всяко момиче може да стане кралска курва. Точно тогава ми разказа как е намислил да стане крал. Каза, че горкото момче Джофри никога няма да познае невястата си така, както той е познал мен. — И изведнъж захлипа. — Аз не исках да ставам курва, благородни господа. Щях да се омъжа. Беше скуайър, добро и храбро момче, от знатен род. Но Дяволчето ме видя при Зелената вилка и постави момчето, за което щях да се венчая, най-отпред в авангарда, а след като го убиха, прати диваците си да ме отведат в шатрата му. Шага, онзи големият, и Тимет, с изгореното око. Каза, че ако не го задоволя, щял да ме даде на тях, затова се постарах. После ме доведе в града, за да съм му подръка, когато ме поиска. Караше ме да правя такива срамни неща, че…