По-късно, вече в килията си, Тирион си наля чаша вино и прати Подрик Пейн да му донесе сирене, хляб и маслини. Съмняваше се, че точно сега ще може да задържи в стомаха си нещо по-тежко. „Нима си въобразяваше, че ще се предам толкова хрисимо, татенце? — запита той сянката, която свещите всичаха в стената. — Твърде много съм наследил от теб, за да го направя.“ Изпита странен покой в душата си, след като бе изтръгнал властта над живота и смъртта от ръцете на своя баща и я бе връчил в ръцете на боговете. „Стига да има богове и да не са поредният фарс. Ако не, то тогава в ръцете на дорнеца.“ Каквото и да се случеше, Тирион получи удовлетворението, че бе разбил на трески плановете на лорд Тивин. Ако спечелеше принц Оберин, това отново щеше да възпламени омразата на Планински рай към дорнците: Мейс Тирел щеше да види как мъжът, осакатил сина му, помага на джуджето, което за малко щеше да убие дъщеря му, се отървава от справедливото наказание. А ако победеше Планината, Доран Мартел като нищо щеше да поиска да разбере защо брат му е получил смърт вместо правосъдието, обещано му от Тирион. В края на краищата щеше да коронова Мирцела.
Почти си заслужаваше да умре само заради удоволствието от цялата каша, която беше забъркал. „Дали ще дойдеш да видиш края ми, Шае? Ще застанеш ли там, сред всички други, ще гледаш ли как сир Илин отсича грозната ми глава? Ще ти липсва ли твоя великан Ланистър, когато умре?“ Допи виното, запокити чашата и запя с цяло гърло:
Тази нощ сир Кеван не го посети. Сигурно беше с лорд Тивин и се мъчеха да усмирят гнева на Тирелите. „Боя се, че този си чичо повече няма да го видя:.“ Наля си нова чаша вино. Жалко, че беше заповядал да убият Саймън Сребърния език преди да научи всички думи от тази песен. Честно казано, песента никак не беше лоша. Особено в сравнение с онези, които тепърва щяха да напишат за него. „Че златните ръце са винаги студени, но все са топли женските ръце“, изпя той. Май трябваше сам да допише куплетчетата. Стига да преживееше достатъчно.
Същата нощ, изненадващо, Тирион Ланистър спа дълго и дълбоко. Събуди се призори, добре отпочинал и с вълчи апетит, и изгълта закуската си от пържени хлебчета, сочна наденица, ябълков кейк и двойна порция яйца, готвени с лук и страшно люти дорнски чушлета. После поиска разрешение от стражите си да се види със своя защитник. Сир Адам даде съгласието си.
Тирион завари принц Оберин да пие червено вино, докато навличаше доспехите си. Помагаха му четирима от по-младите му дорнски лордчета.
— Добро ви утро, милорд — каза принцът. — Ще пийнете ли чаша вино?
— Редно ли е да пиете преди битката?
— Винаги пия преди битка.
— Това би могло да ви убие. Още по-лошото е, че може и мен да убие.
Принц Оберин се засмя.
— Боговете закрилят невинните. Надявам се, че наистина сте невинен.
— Само за убийството на Джофри — призна Тирион. — Все пак се надявам, че си давате сметка срещу какво се изправяте. Грегър Клегейн е…
— Голям? Това съм го чувал.
— Той е почти осем стъпки висок и всичко това е мускул. Бие се с голям двуръчен меч и го върти само с едната си ръка. Известен е с това, че посича хората на две само с един удар. Бронята му е толкова тежка, че никой по-малък от него не би могъл да я издържи, камо ли да се движи с нея.
Принц Оберин не се впечатли.
— Убивал съм големи и преди. Номерът е да им подкосиш краката. Паднат ли, пиши ги умрели. — Дорнецът изглеждаше толкова безгрижен и самоуверен, че Тирион почти се успокои, докато принцът не се обърна и не каза: — Сир Демон, копието ми.
Сир Демон му го подхвърли и Червената усойница го хвана във въздуха.
— Смятате да се изправите срещу Планината с копие? — На Тирион му призля. В сраженията стройните редици на копията образуваха внушителен фронт, но в единичен двубой срещу опитен мечоносец нещата бяха съвсем различни.
— Ние в Дорн много си падаме по копията. А и това е единственият начин да контрирам обхвата му. Погледнете, милорд Дяволче, но внимавайте да не го пипнете.