„Слънцето на Дорн“ — каза си Тирион, но Грегър Клегейн бе този, който пръв се измести така, че да постави слънцето зад гърба си. „Тъмен и брутален е тоя, но има инстинкт на воин.“ Червената усойница се присви, примижа и отново мушна напред с копието. Сир Грегър извъртя меча, но замахът се оказа заблуда. Загубил равновесие, той залитна напред.
Принц Оберин килна очукания си метален щит. Лъч слънчева светлина блесна ослепително от лъскавото злато и мед към тесния процеп на шлема на противника му. Клегейн надигна щита си към блясъка. Копието на принц Оберин полетя напред като мълния и намери цепнатината в тежката броня, в свръзката под мишницата. Върхът се заби през ризницата и щавената кожа. Дорнецът изви копието и го изтръгна, а Грегър задавено изпъшка.
— Елия. Кажи го! Елия Дорнска! — Обикаляше в кръг, с насочено за нов удар копие. — Кажи го!
Тирион си имаше своя молитва. „Падни най-после и умри — гласеше тя. — Проклет да си, падни и умри!“ Кръвта, закапала от мишницата на Планината, сега беше негова, а под нагръдника трябваше да кърви още повече. Когато се опита да направи крачка напред, едното му коляно поддаде. Тирион помисли, че ще рухне.
Принц Оберин го беше заобиколил в гръб.
— Елия Дорнска! — изкрещя той. Сир Грегор понечи да се обърне, но много бавно и много късно. Върхът на копието този път го прониза отзад в коляното през пластовете плетено желязо и кожа, между бронята на бедрото и на прасеца. Планината се извърна, залитна, после се срина по очи върху каменните плочи. Грамадният меч отхвърча от ръката му. Бавно и тежко той се превъртя на гръб.
Дорнецът захвърли разнебитения си щит, стисна копието в двете си ръце и отстъпи. Зад него Планината нададе протяжен стон и се надигна на лакът. Оберин се извърна, бърз като рис, и затича към падналия си противник.
— ЕЕЕЕЕЛЛЛЛИИИИЯЯЯ! — изкрещя той и нанесе удар с копието, с цялата тежест на тялото си. Пукотът на разцепения ясенов прът бе почти толкова сладък, колкото яростния вой на Церсей, и за миг принц Оберин сякаш се сдоби с криле. „Змията полетя над Планината.“ Четири стъпки прекършено копие щръкнаха от корема на Клегейн, а принц Оберин се превъртя, надигна се и се изтупа от прахта. Захвърли остатъка от счупения прът на копието си, взе грамадния меч на противника си и каза:
— Ако издъхнете преди да сте изрекли името й, сир, ще ви гоня през всичките седем ада.
Сир Грегър се помъчи да се надигне. Скършеното копие го беше пронизало и го бе приковало към земята. Той сви двете си ръце около пръта, изпъшка, но не можа да го изтръгне. Червената локва под него се разшири.
— В този миг се чувствам още по-невинен — каза Тирион на Елария Пясък.
Принц Оберин пристъпи още по-близо.
— Кажи името! — Стъпи с единия си крак на гърдите на Планината и надигна грамадния меч с двете си ръце. Дали се канеше да отсече главата на Грегър, или да забие острието в процепа зад очите му, Тирион така и не можа да разбере.
Ръката на Клегейн изхвърча нагоре и сграбчи дорнеца зад коляното. Червената усойница замахна надолу с големия меч, но изгуби равновесие и острието само одраска за пореден път бронята на Планината. После мечът бе забравен, защото ръката на Грегър се стегна и изви, притегляйки дорнеца. Затъркаляха се сред прах и кръв, и счупеното копие се заклати. Тирион с ужас видя как Планината прегърна с огромната си ръка принца и го притисна към гърдите си като любовник.
— Елия Дорнска — чуха всички гласа на сир Грегър, когато двамата се оказаха достатъчно близо, за да се целунат. Дълбокият му глас прокънтя през шлема. — Аз убих вресливите й палета. — Удари с другата си ръка незащитеното лице на Оберин и натика стоманените пръсти в очите му. — А после я насилих. — Клегейн навря юмрука си в устата на дорнеца и пръсна зъбите му. — После пръснах шибаната й глава. Ето така. — Когато извади огромния си юмрук, кръвта по стоманената му ръкавица сякаш задимя в студения сутрешен въздух. След което последва болезнен пукот. Елария Пясък изпищя от ужас, а закуската на Тирион кипна нагоре към гърлото му и той падна на колене и избълва бекона, наденицата и ябълковия кейк, и двойната порция пържени яйца с лук и лютиви дорнски чушлета.
Така и не чу баща си да изрича думите, с които го осъжда. Може би нямаше нужда от думи. „Поставих живота си в ръцете на Червената усойница и той го изпусна.“ Когато се сети, твърде късно, че змиите нямат ръце, започна да се смее истерично.