Белвас Силния пухтеше от качването, когато ги вкара през вратите, стискайки ги здраво под мишниците. Сир Баристан влезе вдигнал високо глава, но сир Джора беше забил поглед в мраморния под. „Единият е горд, а другият — гузен.“ Старецът беше обръснал бялата си брада. Без нея изглеждаше с десет години по-млад. Но оплешивяващият й мечок изглеждаше по-състарен. Двамата спряха пред скамейката.
Белвас Силния отстъпи и застана зад тях разкрачен, скръстил ръце на покритите си с белези гърди. Сир Джора се окашля.
— Халееси…
Толкова й беше липсвал гласът му, но трябваше да бъде твърда.
— Замълчи. Ще ти кажа кога да говориш. — Стана. — Когато ви пратих в каналите, отчасти се надявах, че ви виждам за последен път. Струваше ми се подходящ край за лъжци, да умрат в мръсотиите на робовладелците. Мислех, че боговете ще се разправят с вас, но ето, че се върнахте при мен. Моите галантни рицари на Вестерос. Единият — осведомител, другият — обърни-плащ. Брат ми щеше да обеси и двама ви. — Визерис във всеки случай щеше да го направи. Не знаеше обаче какво щеше да направи Регар. — Ще призная, че ми помогнахте да спечеля този град…
Устата на сир Джора се сви.
— Ние ви спечелихме този град. Ние, плъховете от каналите.
— Замълчи — повтори тя… въпреки, че имаше истина в думите му. Докато Патката на Джозо и другите овни разбиваха градските порти, а стрелците й мятаха пламтящи стрели над стените на града, Дани беше пратила двеста души по реката, под прикритието на нощния мрак, за да подпалят непригодните останки от корабите в залива. Но това беше само за да прикрият същинската си цел. Докато горящите кораби привличаха погледите на бранителите по стените, неколцина безумни плувци бяха намерили устията на каналите и бяха изтръгнали ръждясалите железни решетки. Сир Джора, сир Баристан, Белвас Силния и още двадесетина храбри глупци се бяха промъкнали под кафявата от изпражнения вода и после нагоре по тухления тунел — смесена част наемници, Неопетнени и освободени. Дани им беше казала да изберат само мъже без семейства… и за предпочитане с по-слабо обоняние.
Освен че бяха храбри, бяха извадили и късмет. Цял лунен кръг беше изтекъл след последния силен дъжд и каналите се оказаха пълни само до бедрото. Промазаният плат, с който бяха увили факлите си, ги пазеше сухи, така че имаха и светлина. Неколцина освободени се бяха уплашили от грамадните плъхове, но Белвас Силния бе хванал един и го беше разкъсал на две. Един беше убит от огромен бял гущер, който се надигнал от тъмната вода и го повлякъл за крака, но когато отново забелязали вълни, сир Джора посякъл звяра с меча си. Сбъркали бяха на няколко пъти завоите, но след като бяха излезли на повърхността, Белвас Силния ги беше отвел до най-близката бойна яма, където изненадали неколцината стражи и свалили веригите на робите. Само след час се бяха надигнали половината бойни роби в Мийрийн.
— Вие помогнахте да се спечели този град — повтори упорито тя. — И в миналото ми служихте добре. Сир Баристан ме спаси от Копелето на Титана, а също и от Жалостивия в Карт. Сир Джора ме спаси от отровителя във Вес Дотрак и за втори път от кръвните ездачи на Дрого, когато умря моето слънце и звезди. — Толкова много хора бяха искали смъртта й, че понякога им губеше броя. — И въпреки това ме излъгахте, измамихте ме, изменихте ми. — Обърна се към сир Баристан. — Вие сте защитавали баща ми много години, сражавали сте се редом до брат ми на Тризъбеца, но изоставихте Визерис в изгнание и прегънахте коляно пред Узурпатора. Защо? И ми кажете истината.
— Някои истини звучат непоносимо. Робърт беше… добър рицар… благороден, храбър… той пощади живота ми и живота на мнозина други… А принц Визерис беше момче, години щяха да изтекат преди да стане годен да управлява и… простете, моя кралице, но вие поискахте истината… още като дете, вашият брат Визерис често изглеждаше същински син на баща си по начин, неприсъщ за Регар.
— Син на баща си ли? — Дани се намръщи. — Какво ще рече това? Старият рицар не мигна.
— Вашият баща във Вестерос го наричаха „Лудия крал“. Никой ли не ви го е казвал?
— Визерис ми го каза. — „Лудия крал“. — Узурпатора го нарекъл така, Узурпатора и неговите псета. — „Лудия крал.“ — Било е лъжа.