— Защо настоявате за истината — попита тихо сир Баристан, — след като си запушвате ушите за нея? — Поколеба се, но продължи: — Казах ви преди, че използвах лъжливо име, за да не разберат Ланистърите, че съм минал на ваша страна. Но това беше по-малко от половината причина, ваша милост. Истината е, че исках да ви понаблюдавам лзвестно време, преди да ви посветя меча си. За да се уверя, че не сте… — … дъщеря на баща си ли? — Но ако не беше дъщеря на баща си, то коя беше тогава? — … луда — довърши той. — Но не виждам от покварата у вас.
— Поквара?! — Дани настръхна.
— Не съм майстер, за да ви цитирам историята, ваша милост. Мечовете са били моя живот, не книгите. Но всяко дете знае, че Таргариените винаги са танцували на ръба на лудостта. Баща ви не беше първият. Крал Джеерис веднъж ми каза, че лудостта и величието са две страни на една монета. Всеки път, щом се роди нов Таргариен, каза ми той, боговете подхвърлят монетата и светът затаява дъх, за да види как ще падне.
„Джеерис. Този старец е познавал дядо ми.“ Това я накара да се замисли. Повече от онова, което знаеше за Вестерос, беше дошло от брат й, а останалото — от сир Джора. Сир Баристан сигурно беше забравил повече, отколкото знаеха тези двамата заедно. „Този човек може да ми разкаже от какво съм произлязла.“ — Значи аз съм монета в ръцете на някой бог, това ли ми казвате, сир?
— Не — отвърна сир Баристан. — Вие сте законната наследничка на Вестерос. До края на своите дни ще остана ваш верен рицар, стига да решите, че съм достоен отново да нося меча си. Ако не, ще бъда доволен да служа на Белвас Силния като негов скуайър.
— А ако реша, че сте достоен да бъдете мой шут? — попита го сърдито Дани. — Или готвач, да речем?
— Това ще бъде чест, ваша милост — отвърна с кротко достойнство Селми. — Мога да пека ябълки и да варя телешко не по-зле от всеки друг, и много пъти съм пекъл патица над лагерния огън. Надявам се, че ги обичате мазни, със загоряла кожичка и кървави кокалчета. Това предизвика усмивката й.
— Трябва да съм луда, да ям такова нещо. Бен, дай, моля те, на сир Баристан меча си.
Но Бялата брада отказа да го приеме.
— Аз хвърлих меча си в нозете на Джофри и оттогава друг не съм докосвал. Само от ръката на моята кралица отново ще приема меч.
— Както желаеш. — Дани взе меча от Кафявия Бен и му го подаде с дръжката напред. Старецът го пое с благоговение. — Сега на колене — каза му тя, — и го обречи в служба на мен.
Той коленичи и се закле. Дани почти не го слушаше. „Той беше лесният — мислеше си. — Другият ще е по-труден.“ Когато сир Баристан приключи, тя се обърна към Джора Мормон.
— А сега вие, сир. Кажете ми истината.
Вратът му беше почервенял — дали от гняв, или от срам, Дани не знаеше.
— Опитах се да ви кажа истината сто пъти. Казах ви, че Арстан не е това, на което се прави. Предупредих ви, че на Ксаро и на Пиат Прий не може да се разчита. Предупредих ви…
— Предупредихте ме за всичко, освен за самия себе си. — Наглостта му я разгневи. „Трябва да се държи по-смирено. Трябва да ме помоли за прошка.“ — Не вярвай на никого, освен на Джора Мормон, казваше ти… и през цялото време си бил пионка на Паяка!
— Не съм ничия пионка. Да, взех златото на евнуха. Научих няколко тайнописа и написах няколко писма, но това бе всичко…
— Всичко ли? Ти си ме шпионирал и си ме предавал на враговете ми!
— За известно време. — Каза го с неохота. — Престанах.
— Кога? Кога престана?
— Пратих едно донесение от Карт, но…
— От Карт? — Дани се беше надявала, че всичко е приключило много по-рано. — И какво написа от Карт? Че вече си мой човек, че не искаш повече да участваш в заговорите им? — Сир Джора не можа да срещне очите й. — Когато хал Дрого умря, ти ми предложи да замина с теб за Юай Тай и Нефритово море. Това желание на Робърт ли беше?
— Беше за да ви опазя — настоя той. — Да ви отведа далече от тях. Знаех що за змии са…
— Змии ли? А вие какво сте, сир? — Хрумна й нещо неописуемо. — Ти си им казал, че нося дете на Дрого…
— Халееси…
— Не си и помисляйте да го отричате, сир — каза рязко сир Баристан. — Аз лично бях там, когато евнухът го съобщи на съвета, а Робърт постанови, че Нейна милост с детето трябва да умрат. Вие сте източникът, сир. Дори се говореше, че бихте могли вие да извършите деянието, срещу опрощение.