Като го видя, тя сведе глава и каза тихо:
— Сир Джайм, много сте мил, че ме изпращате. Джайм я изгледа.
— Познаваш ме значи? Тя прехапа устна.
— Може би не си спомняте, милорд, тогава бях по-малка… но имах честта да се запозная с вас в Зимен хребет, когато крал Робърт дойде да гостува на моя баща Едард Старк. — Сведе големите си кафяви очи и промълви: — Аз съм Аря Старк.
Джайм никога не бе обръщал много внимание на Аря Старк, но му се струваше, че това момиче е по-голямо.
— Разбирам, че ще се омъжвате.
— Ще ме венчаят за сина на лорд Болтън, Рамзи. Той доскоро беше Сняг, но Негова милост го направи Болтън. Казват, че е много смел. Много съм щастлива.
„Защо тогава гласът ти звучи така уплашено?“ — Желая ви радост, милейди. — Джайм се обърна към Стоманени пищялки. — Получихте ли парите, които ви бяха обещани?
— Аха. И си ги разделихме вече. Имате моята благодарност. — Севернякът се ухили. — Един Ланистър винаги плаща дълговете си.
— Винаги — каза Джайм и за последен път хвърли поглед към момичето. Зачуди се дали приликата е достатъчна. Не че имаше значение. Истинската Аря Старк най-вероятно лежеше заровена в някой безименен гроб в Квартала на бълхите. След като всичките й братя бяха мъртъвци, както и родителите й, кой на света щеше да посмее да нарече тази фалшификат? — Е, на добър час и лек път — каза той на Стоманени пищялки. Нейг вдигна знамето на мира и северняците се подредиха в колона, опърпана като кожените им наметала, и подкараха в тръс към портата на замъка. Слабото момиче на сивата кобила изглеждаше дребно и окаяно.
Няколко коня се дръпнаха боязливо встрани и заобиколиха тъмното петно върху отъпкания терен, където земята бе изпила кръвта на конярчето, убито толкова тромаво от Грегър Клегейн. Гледката отново разяри Джайм. Беше заповядал на Кралската си гвардия да държи тълпата на разстояние, но онзи тъпак сир Борос си бе позволил двубоят да отвлече вниманието му. Глупавото момче също така си беше виновно, разбира се; мъртвият дорнец също. И най-вече Клегейн. Ударът, който отсече ръката на момчето, беше злополука, но онзи, вторият…
„Е, Грегър сега си плаща за това.“ Великият майстер Пицел цереше раните му, но воят, който отекваше от покоите на майстера, говореше, че лечението не върви толкова добре, колкото се очаква.
— Плътта загнива и от раните блика гной — съобщи Пицел на съвета. — Дори личинките няма да докоснат такава мръсотия. Конвулсиите му са толкова ужасни, че трябваше да му запуша устата, за да не си прехапе езика. Отрязах му толкова тъкан, колкото посмях, и промих гнилото с кипнало вино и хлебен мухъл, но полза никаква. Жилите на ръката му почерняват. Когато му сложих пиявици, всичките измряха. Господа, трябва да разбера що за зловредно вещество е използвал принц Оберин на копието си. Нека задържим дорнците, докато станат по-сговорчиви.
Лорд Тивин му беше отказал.
— Стигат ни неприятностите със Слънчево копие заради смъртта на принц Оберин. Нямам намерение да влошавам още повече нещата, задържайки спътниците му в плен.
— В такъв случай боя се, че сир Грегър ще умре.
— Несъмнено. За това се заклех в писмото, което пратих до принц Доран с тялото на брат му. Но трябва да се погрижим да го убие мечът на Кралското правосъдие, а не някакво отровно копие. Изцери го.
Великият майстер Пицел примига безпомощно.
— Милорд…
— Изцери го — повтори ядосано лорд Тивин. — Знаем, че лорд Варис е изпратил рибари във водите около Драконов камък. Те донасят, че за защита на острова е останала само символична част. Лисенците са отплавали от залива с по-голямата част от силата на лорд Станис.
— Толкова по-добре — обяви Пицел. — Аз казвам да оставим Станис да гние в Лис. Отървахме се най-сетне от него и от амбициите му.
— Да не би откакто Тирион ти обръсна брадата да си се превърнал в пълен глупак? Това е Станис Баратеон! Този ще се бие до най-горчивия край и още доста след това. Щом е заминал, това означава само, че се кани да възобнови войната. Най-вероятно ще слезе при Бурен край и ще се опита да вдигне лордовете на бурята. Стане ли така, е него е свършено. Но един по-дързък човек би хвърлил заровете за Дорн. Ако спечели Слънчево копие за своята кауза, би могъл да удължи тази война с години. Така че ние няма да оскърбяваме повече Мартел, по никаква причина. Дорнците са свободни да си ходят, а ти ще излекуваш сир Грегър.