И така, Планината крещеше, ден и нощ. Лорд Тивин, изглежда, можеше да издои дори Странника.
Докато Джайм се качваше но витото стълбище на Кулата аа Белия меч, чу хъркането на сир Борос в килията му. Вратата на сир Бейлон също беше затворена; през нощта той пазеше краля и щеше да спи целия ден. Освен хъркането на Блънт кулата беше много тиха. За Джайм това беше добре дошло. „Аз също трябва да отдъхна.“ Но когато влезе в спалнята си, завари там сестра си.
Стоеше до отворения прозорец и гледаше към крепостните стени и морето зад тях. Вятърът от залива се вихреше около нея и прилепваше роклята към тялото й по начин, от който пулсът му се учести. Бяла беше роклята, като паната по стените и като завесите около леглото му. Рояци дребни смарагди проблясваха по краищата на широките й ръкави и се виеха на спирали по корсажа й. По-големи смарагди лежаха в златната паяжина, стегнала златната й коса. Роклята беше скроена така, че откриваше раменете й и горната половина на гърдите. „Толкова е красива!“ Нищо друго не искаше сега, освен да я вземе в прегръдката си.
— Церсей. — Той затвори тихо вратата. — Защо си тук?
— А къде да отида? — Когато се извърна към него, в очите й имаше сълзи. — Татко даде ясно да се разбере, че повече не съм желана на съвета. Джайм, няма ли да поговориш с него?
Джайм свали плаща си и го окачи на куката на стената.
— С лорд Тивин говоря всеки ден.
— Трябва ли да си толкова упорит? Той иска само…
— Иска само да ме принуди да напусна Кралската гвардия и да ме върне в Скалата на Кастърли.
— Едва ли е чак толкова ужасно. Той и мен връща в Скалата на Кастърли. Иска да съм далече, за да сложи изцяло ръка на Томен. Томен е мой син, не е негов!
— Томен е кралят.
— Той е момче! Изплашено момче, което видя как убиха брат му на собствения му брачен пир. А сега му казват, че той трябва да се ожени. Момичето е два пъти по-голямо от него и два пъти вдовица!
Джайм се отпусна в стола, мъчейки се да преодолее болката от натъртените мускули.
— Тирелите настояват. Не виждам нищо лошо в това. Томен е останал самотен, откакто Мирцела отиде в Дорн. Харесва му Марджери и дамите й да са около него. Нека да се жени.
— Той е твой син…
— Моето семе. Никога не ме е наричал „татко“. Както и Джофри. Ти ме предупреди хиляда пъти да не проявявам неуместен интерес към тях.
— За да ги опазим! Теб също. Как щеше да изглежда, ако брат ми си играе на баща на кралските деца? Дори Робърт щеше да стане подозрителен.
— Е, сега вече няма. — Смъртта на Робърт все още оставяше горчив вкус в устата на Джайм. „Аз трябваше да го убия, не Церсей.“ — Съжалявам само, че не умря от моите ръце. — „Докато все още си имах две.“ — Ако си бях позволил кралеубийството да ми стане навик, както той обичаше да казва, можех да те взема за своя жена пред очите на целия свят. Не ме е срам да те любя, а само от нещата, които трябваше да правя, за да го скрия. Онова момче в Зимен хребет…
— Аз ли ти казах да го бутнеш от прозореца? Ако беше отишъл на лов, както ти казах, нищо нямаше да се случи. Но не, ти трябваше да ме имаш, ти не можеше да изчакаш, докато се приберем.
— Достатъчно дълго бях чакал. Мразех да гледам как Робърт залита към леглото ти всяка нощ и всеки път да се чудя дали точно тази нощ ще реши да предяви съпружеските си права. — Джайм изведнъж си спомни за още нещо, което го притесняваше около Зимен хребет. — В Речен пад Кейтлин Старк изглеждаше убедена, че съм пратил подставено лице да среже гърлото на сина й. Че съм му дал една кама.
— Да — каза тя намръщено. — Тирион ме попита за същото.
— Но кама е имало! Белезите по ръцете на лейди Кейтлин бяха достатъчно истински, тя ми ги показа. Ти ли…
— О, недей да бъдеш глупав. — Церсей затвори прозореца. — Да, надявах се момчето да умре. Както и ти. Дори Робърт смяташе, че така ще е най-добре. „Убиваме конете си, когато си счупят крак, и кучетата си, когато ослепеят, но сме твърде слаби да дадем тази милост на осакатени деца“, каза ми той. Самият той в това време беше заслепен, от пиене.
„Робърт?“ Джайм беше пазил краля достатъчно дълго, за да знае, че Робърт Баратеон говореше над чашата неща, които на следващия тен отричаше с ярост.
— Сами ли бяхте, когато ти го каза?