Выбрать главу

— Не допускаш, че го е казал пред Нед Старк, нали? Разбира се, че бяхме сами. С децата. — Церсей свали мрежичката на косата си, окачи я на пилона до леглото и разтърси златните си къдрици. — Може би Мирцела е пратила този човек с камата, как мислиш?

Каза го уж на подигравка, но улучи право в целта — Джайм изведнъж го разбра.

— Не Мирцела. Джофри. Церсей се намръщи.

— Джофри мразеше Роб Старк, но това момче за него не означаваше нищо. Той самият беше момче.

— Момче, жадно да го потупа по главата онзи затъпял пияница, който ти му позволи да вярва, че е баща му. — Жегна го неприятна мисъл. — Тирион едва не умря заради тази проклета кама. Ако е знаел, че всичко е работа на Джофри, може би затова…

— Не ме интересува защо — каза Церсей. — Може да си отнесе всички причини в ада. Ако беше видял как умря Джоф… той се бореше, Джайм, бореше се за всеки дъх, но сякаш някакъв зъл дух беше стиснал ръцете му на гърлото. Толкова ужас имаше в очите му… Като малък, той тичаше при мен, щом се уплашеше или одраскаше, за да го защитя. Но онази нощ не можех да направя нищо. Тирион го уби пред очите ми, а не можах да направя нищо! — Церсей се смъкна на колене пред стола му и взе здравата му ръка в шепите си. — Джоф е мъртъв, а Мирцела е в Дорн. Томен е единственото, което ми остана. Не трябва да позволиш татко да ми го отнеме. Джайм, моля те.

— Лорд Тивин не е искал одобрението ми. Мога да поговоря с него но той няма да ме послуша…

— Ще те послуша, ако напуснеш Кралската гвардия.

— Няма да напусна Кралската гвардия. Сестра му едва сдържа сълзите си.

— Джайм, ти си моят сияен рицар. Не можеш да ме изоставиш когато най-много имам нужда от теб! Той ми отнема сина, отпраща ме… ако ти не го спреш, татко ще ме накара насила отново да се омъжа!

Джайм не трябваше да се изненада, но се изненада. Думите й бяха като удар в корема, по-силен от всеки, нанесен му от сир Адам Марбранд.

— За кого?

— Има ли значение? За някой лорд. За някой, за когото баща ми ще реши, че му трябва. Все ми е едно. Друг съпруг няма да имам. Ти си единственият мъж, когото желая в леглото си, завинаги.

— Кажи му го на него това! Тя отдръпна ръцете си.

— Пак говориш безумия. Нима искаш да ни откъснат един с друг, както го направи мама, когато ни хвана да си играем? Томен ще изгуби трона, Мирцела — брака си… Искам да бъда твоя жена, ние си принадлежим един на друг, но това никога не може да стане, Джайм Ние сме брат и сестра.

— Таргариените…

— Ние не сме Таргариени!

— Тихо — сгълча я той. — Ще събудиш Заклетите ми братя. Не можем да си го позволим точно сега, нали? Хората може да разберат, че си идвала да ме видиш.

— Джайм — проплака тя, — не мислиш ли, че и аз те искам толкова, колкото ти мен? Все едно е за кого ще ме омъжат, искам те до себе си, искам те в леглото си, искам те в мен. Нищо между нас не се е променило. Нека да ти го докажа. — Вдигна ризата му и пръстите й зашариха по връзките на панталона му.

Джайм усети, че се поддава.

— Не — каза той, — не тук. — Никога не бяха го правили в Кулата на Белия меч, камо ли в покоите на лорд-командира. — Церсей, тук не е мястото…

— Ти ме облада в септата. Това не е по-различно. — Измъкна члена му и наведе главата си над него.

Джайм я избута с чукана на отсечената си дясна ръка.

— Не! Не тук, казах, — Насили се и стана.

За миг долови объркването в яркозелените й очи, както и страха й. Гневът бързо ги замени. Церсей се овладя, стана и оправи полите си.

— Не теб ръката ли ти отсякоха в Харънхъл, или мъжеството? Тръсна глава и къдриците й се посипаха но голите й рамене. — Каква глупачка съм! След като не ти достигна кураж да отмъстиш за Джофри, защо си въобразявам, че ще защитиш Томен? Я ми кажи, ако Дяволчето беше убило и трите ни деца, това щеше ли най-сетне да събуди яростта ти?

— Тирион няма да навреди нито на Томен, нито на Мирцела. Все още не съм убеден, че той е убил Джофри.

Устата й се изкриви от гняв.

— Как можеш да го кажеш? След всички онези заплахи…

— Заплахите не значат нищо. Той се кълне, че не го е направил.

— О, той се кълнял, така ли? А джуджетата не лъжат, така ли смяташ?

— Не и пред мен. Не повече от теб.

— Ах ти, голям златен глупако. Той те е лъгал хиляда пъти, както и аз. — Прибра отново косата си и взе мрежичката, която бе окачила на пилона. — Мисли каквото си искаш. Малкото чудовище е в килия и скоро сир Илин ще му отсече главата. Може би ще си я задържиш за спомен. — Погледна към възглавницата. Ще може да те гледа, докато спиш сам в това студено бяло легло. Е, докато изгният очите му поне.