— Време е да си вървиш, Церсей. Ядосваш ме.
— Ох, един ядосан недъгав! Колко страшно! — Тя се засмя. — Жалко, че лорд Тивин Ланистър остана без здрав син. Можех да бъда наследникът, който желаеше, но си нямам пишка. И като стана дума за това, най-добре си я прибери, братле. Изглежда толкова тъжна и малка, увиснала така от гащите ти.
Когато тя излезе, Джайм изпълни съвета й, мъчейки се с една ръка с връзките. Усети болка до костите в призрачните си пръсти. „Загубих една ръка, един баща, един син, една сестра, една любовница, а скоро ще загубя и един брат. А продължават да ми говорят, че домът Ланистър бил спечелил войната.“ Наметна плаща си и слезе на долния етаж. Завари сир Блънт с чаша вино в трапезарията.
— Като свършиш с пиенето, кажи на сир Лорас, че съм готов да я видя.
Сир Борос беше такъв страхливец, че си позволи само да го изгледа сърдито.
— Готов сте да видите кого?
— Просто го кажи на сир Лорас.
— Да. — Сир Борос пресуши чашата си. — Слушам, лорд-командир. Но се забави доста, освен ако не се беше затруднил с намирането на Рицаря на цветята. Няколко часа минаха, докато дойдат тънкият чаровен младеж и грозната мома. Джайм седеше сам в кръглата стая и прелистваше разсеяно Бялата книга.
— Лорд-командир — каза сир Лорас. — Пожелали сте да видите Девата на Тарт?
— Пожелах. — Джайм им махна да влязат с лявата си ръка. — Разговарял сте с нея, предполагам?
— Както заповядахте, милорд.
— И?
Момчето се напрегна.
— Аз… може и да е така, както тя казва, сир. Че е бил Станис. Не мога да съм сигурен.
— Варис ми съобщи, че кастеланът на Бурен край също е загинал при странни обстоятелства — каза Джайм.
— Сир Кортни Пенроуз — тъжно каза Бриен. — Добър човек.
— Инат човек. Единия ден се изпречва на пътя на краля на Драконов камък, а на другия скача от кула. — Джайм стана. — Сир Лорас, ще поговорим по-късно за това. Оставете ме насаме с Бриен.
Момата изглеждаше грозна и тромава както винаги, реши той, след като Тирел ги остави. Някой пак я беше облякъл в женски дрехи, но тази рокля и стоеше много по-добре, отколкото отвратителната розова дрипа, която я беше накарал да навлече Козела.
— Синьото ви отива, милейди — отбеляза Джайм. — Отива на очите ви. — „Тя наистина има удивителни очи.“ Бриен се изчерви.
— Септа Донис сложи подплата по корсажа, да придаде малко форма. Каза, че вие сте ми я пратили. — Задържа се край вратата, сякаш се канеше всеки момент да побегне. — А вие изглеждате…
— Различно? — отвърна той. — Повече месо по ребрата и по-малко въшки в косата, това е всичко. Чуканът си е същият. Затвори вратата и ела.
Тя се подчини.
— Белия плащ… — …е нов, но съм сигурен, че много скоро ще го оцапам.
— Не това… исках да кажа, че отново сте вие. Пристъпи колебливо към него и попита:
— Убеден ли сте в това, което сте казали на сир Лорас? За… за крал Ренли и сянката?
Джайм сви рамене.
— Сам щях да убия Ренли, ако го бях срещнал на бойното поле. Какво ме интересува кой му е срязал гърлото?
— Казали сте, че имам чест…
— Аз съм проклетият Кралеубиец, забрави ли? Когато казвам, че имаш чест, е все едно някоя курва да хвали девствеността ти. — Облегна се назад и вдигна очи към нея. — Стоманени пищялки тръгва обратно на север, за да отведе Аря Старк при Рууз Болтън.
— Дал си я на него? — извика тя отчаяно. — Ти се закле пред лейди Кейтлин…
— С меч, опрян на гърлото ми, но все едно. Лейди Кейтлин е мъртва. Не бих могъл да й върна дъщерите дори да бяха при мен. А момичето, което баща ми изпраща със Стоманени пищялки, не е Аря Старк.
— Не е Аря Старк?!
— Чу ме добре. Милорд баща ми е намерил някакво кльощаво северняче, повече или по-малко на същата възраст и с повече или по — малко същата физиономия. Облякъл я е в бяло и сиво, дал й е един сребърен вълк да си закопчае наметалото и я праща да се омъжи за копелето на Болтън. — Вдигна отсечената си ръка към нея. — Исках да ти го кажа преди да си препуснала в галоп да я спасяваш и да се убиеш безсмислено. С меча никак не си зле, но не си достатъчно добра, че да се справиш сама с двеста мъже. Бриен поклати глава.