— Когато лорд Болтън разбере, че баща ти му е платил с фалшива монета…
— О, той го знае. „Ланистърите лъжат“, нали? Все едно, това момиче служи не по-зле на собствените му цели. Кой ще каже, че това не е Аря Старк? Всички близки на Аря са мъртви, освен сестра й, която изчезна.
— Но защо ми казваш всичко това, ако е вярно? Ти издаваш тайните на баща си.
„Тайните на Ръката — помисли той. — Нямам вече баща.“ — Аз плащам дълговете си като всяко добро лъвче. Наистина обещах на лейди Старк дъщерите й… а едната от тях все още е жива. Брат ми може би знае къде е, но и да знае, не го казва. Церсей е убедена, че Санса му е помогнала да убие Джофри.
Устата на грозницата се сви.
— Няма да повярвам, че това нежно момиче е способно да сложи отрова. Лейди Кейтлин ми каза, че има обичливо сърце. Бил е твоят орат. Имало е съд, така ми каза сир Лорас.
— Два съда, по-точно. И думите, както и мечовете го провалиха. Беше ужасна касапница. Ти не гледа ли през прозореца?
— Килията ми гледа към морето. Но чух виковете.
— Принц Оберин Дорнски е мъртъв, сир Грегър Клегейн мре, а Тирион е осъден пред очите на богове и хора. Държат го в една черна килия до екзекуцията.
Бриен го изгледа и каза:
— Не вярваш, че го е направил той. Джайм се усмихна горчиво.
— Виждаш ли, пачавро? Двамата с него много добре се познаваме. Тирион искаше да е като мен, откакто проходи, но в кралеубийството не ме повтори. Санса Старк е убила Джофри. Брат ми мълча, за да я опази. От време на време го обземат тези пристъпи на галантност. Последната му струва носа. Този път ще му струва главата.
— Не — каза Бриен. — Не е била дъщерята на милейди. Не е възможно да е била тя.
— Ето я пак опърничавата и глупава пачавра, каквато я помня. Тя се изчерви.
— Името ми е…
— Бриен Тартска. — Джайм въздъхна. — Имам един подарък за теб. — Пресегна се под стола на лорд-командира и го измъкна, увит в пурпурно кадифе.
Бриен се приближи все едно, че се боеше вързопът да не я ухапе, посегна с грамадната си, покрита с лунички ръка и разгъна плата. В нощта засияха рубини. Тя много предпазливо хвана съкровището, сви пръсти около кожената ръкохватка и извади меча от ножницата. Блеснаха вълни от кръв и черно. Пръст отразена светлина пробяга по острието.
— Та това е валирианска стомана! Никога не съм виждала такива цветове.
— Аз също. Преди време щях да дам дясната си ръка, за да притежавам меч като този. Вече май го направих, така че при мен мечът ще е безполезен. Вземи го. — Преди да е помислила да откаже, той продължи: — Един толкова хубав меч трябва да носи име. Ще съм доволен, ако го наречеш Клетвопазител. И още нещо. Оръжието има цена.
Лицето й помръкна.
— Казах ти, никога няма да служа… — … на толкова мръсни същества като нас. Да, помня. Изслушай ме, Бриен. И двамата сме дали клетви, свързани със Санса Старк. Церсей е решена да намери това момиче и да го убие, където и да е отишло…
Простоватото лице на Бриен се изкриви от ярост.
— Ако вярваш, че ще навредя на дъщерята на милейди заради един меч, ти…
— Просто ме изслушай! — викна той ядосано. — Искам първа да намериш Санса Старк и да я отведеш някъде, където да е в безопасност. Как иначе двамата ще можем да изпълним тези глупави клетви, които дадохме на скъпата ти убита лейди Кейтлин?
Грозницата примига.
— Аз… помислих, че…
— Зная какво си помислила. — На Джайм изведнъж му втръсна да я гледа. „Блее като проклета овца.“ — Когато Нед Старк умря, големият му меч бе даден на Кралското правосъдие — каза й той. — Но баща ми е решил, че такова фино оръжие в ръцете на един палач е чиста загуба. Дал е на сир Илин нов меч и заповядал да претопят и преизковат Лед. Металът беше достатъчно за два нови меча. Ти държиш единия. Така че ще браниш дъщерята на Нед Старк със стоманата на самия Нед Старк, ако това е важно за теб.
— Сир, аз… дължа ви изви… Той я прекъсна.
— Взимай проклетия меч и се махай, преди да съм премислил. В конюшните има една дореста кобила, грозна като теб, но малко по-добре тренирана. Гони Стоманени пищялки, търси Санса или си тръгни за своя остров на сапфирите, все ми е едно. Не искам да те гледам повече.
— Джайм…
— Кралеубиец — напомни й той. — Използвай го този меч да си изчовъркаш восъка от ушите, пачавро. Приключихме.
Но тя настоя упорито.
— Джофри беше твой…