— Надявах се, че ще направите нещо глупаво. — Мечът му изсвистя от ножницата тъкмо навреме, за да отбие първия удар на Поливър.
И песента на стоманата започна. Веселяка скочи от пейката с къс меч в едната ръка и кама в другата. Дори пъпчивият скуайър с кафявата коса се беше надигнал и ръката му шареше по колана на меча. Аря грабна чашата си с вино от масата и я хвърли в лицето му. Този път улучи по-добре, отколкото при Близнаците. Чашата го удари точно в голямата бяла пъпка и той се срина по задник.
Поливър се биеше мрачно и методично и здраво притисна Сандор — тежкият му дълъг меч удряше с брутална точност. Ударите на Хрътката бяха по-мудни, париранията прибързани, краката — бавни и тромави. „Той е пиян — осъзна отчаяна Аря. — Много пи, и много бързо, без да е ял нищо.“ А пък Веселяка се промъкваше крадешком покрай стената, за да се озове зад него. Тя грабна втората чаша и я хвърли по него, но той се оказа по-бърз от скуайъра и сниши главата си навреме. Погледът, който й прати, съдържаше хладна закана. „Има ли скрито злато в селото?“, сякаш го чу да я пита. Тъпият скуайър се беше хванал за ръба на масата и се мъчеше да се изправи. Аря усети как началото на паниката плъзна по врата й. „Страхът сече по-дълбоко от мечове. Страхът реже по-дълбоко…“ Сандор изпъшка от болка. От изгорялата страна на лицето му бликна червена кръв от слепоочието до бузата, полуотрязаното му ухо вече го нямаше. Това вече, изглежда, го разгневи. Той изтласка назад Поливър с яростна атака, размахвайки стария нащърбен меч, с който се беше сдобил на хълмовете. Брадатият мъж заотстъпва. А после Веселяка скочи от една пейка, бърз като змия, и фрасна Хрътката в тила с плоското на късия си меч.
„Те го убиват.“ Аря нямаше повече чаши, но имаше нещо по-добро за хвърляне. Извади камата, която бяха взели от умиращия стрелец, и се опита да я метне по Веселяка, както той бе направил преди малко. Ала не беше като да хвърлиш камък. Ножът се превъртя и го удари с дръжката. „Дори не го усети.“ Беше твърде зает с Клегейн.
Клегейн се изви встрани и си спечели кратък миг да си поеме дъх. Кръв се стичаше по лицето му и от тила му. Двамата мъже на Планината настъпваха срещу него. Тежката каменна кана все още беше на масата. Аря я сграбчи с две ръце, но когато я надигна, някой я хвана за рамото. Каната се изплъзна от пръстите й и се разби на пода. Извъртяха я и тя се озова нос в нос срещу скуайъра. „Каква съм глупачка, съвсем забравих за него!“ Видя, че голямата му бяла пъпка се е пръснала.
— Ти ли си палето на палето? — Държеше меча си в дясната ръка, а нея — с лявата, но нейните ръце бяха свободни, така че тя дръпна ножа му от канията и отново го вкара, но вече в корема му, и завъртя. Не носеше ризница, така че ножът влезе лесно, също както Игла, когато уби конярчето в Кралски чертог. Очите на скуайъра станаха много големи — и той пусна рамото й. Аря се завъртя към вратата и изтръгна ножа на Веселяка от стената. Поливър и Веселяка бяха притиснали Хрътката в ъгъла зад една пейка и единият му беше оставил грозен червен разрез по горната част на бедрото, наред с другите рани. Сандор се беше опрял в стената, и дишаше тежко. Изглеждаше сякаш едва стои на краката си, камо ли да се бие.
— Хвърли го тоя меч и ще те отведем в Харънхъл — каза му Поливър.
— За да ме довърши сир Грегър сам ли?
— Може пък на мене да те даде — каза Веселяка. — Като ме искаш, ела ме вземи. — Сандор се оттласна от стената и се присви зад пейката, с меча пред себе си.
— Мислиш, че не можем ли? — каза Поливър. — Ти си пиян.
— Може — отвърна Хрътката. — Но вие сте мъртви. — И изрита пейката и я събори с все сила върху пищялките на Поливър. Брадатият успя някак да се задържи на крака, но Хрътката се сниши под дивашкия му замах и неговият меч изсвистя злобно. Кръв плисна по тавана и стените. Острието се беше врязало в лицето на Поливър и когато Хрътката го издърпа, половината глава се откъсна с него.
Веселяка отстъпи назад. Аря успя да подуши страха му. Късият меч в ръката му изведнъж заприлича на детска играчка пред грамадното очукано острие, което държеше Хрътката. Той отскочи, без да откъсва очи от Сандор Клегейн. Сега за Аря най-лесното нещо на света беше да пристъпи зад него и да го намушка.