— Вземи чашата от одеялото зад седлото ми и я напълни до средата — каза й той. — Внимавай. Ако го излееш, наистина ще те пратя за още. Взимаш виното и го изливаш в раните ми. Мислиш ли, че ще можеш? — Аря кимна. — Е, какво чакаш тогава? — изръмжа той.
Първия път, когато гребна с чашата, кокалчетата на пръстите й се допряха до стоманата на шлема и тя се опари така силно, че й излязоха мехури. Прехапа устна, за да не изкрещи. Хрътката използва пръчката със същата цел, като я тикна между зъбите си и я захапа, докато тя поливаше. Първо обля раната на бедрото му, после по-плиткия прорез на врата му. Сандор сви дясната си ръка в юмрук и заудря по земята, докато тя промиваше крака му. Когато се стигна до врата, захапа пръчката толкова силно, че я счупи, и тя трябваше да му намери нова. Прочете ужаса в очите му.
— Обърни си главата.
Поля с врялото вино червената плът на мястото на ухото му и пръсти кафява кръв и червено вино запълзяха по челюстта му. Тогава той наистина изрева, въпреки пръчката. После припадна.
За останалото Аря се досети сама. Извади от шлема ивиците, които бяха нарязали от плаща на скуайърчето, и превърза раните. Когато стигна до ухото, трябваше да увие половината му глава, за да спре кървенето. Над Тризъбеца вече се здрачаваше. Тя пусна конете да попасат, после ги върна за през нощта и се настани толкова удобно, колкото можа, в една ниша между две скали. Огънят погоря още малко и загасна. Аря се загледа към луната.
— Сир Грегър Планината — промълви тя тихичко. — Дънсън, Раф Сладура, сир Илин, сир Мерин, кралица Церсей. — Стори й се нелепо, че трябваше да пропусне Поливър и Веселяка. И Джофри също. Радваше се, че е мъртъв, но съжаляваше, че не е била там да го види, или може би сама да го убие. „Поливър каза, че Санса го е убила. И Дяволчето.“ Истина ли беше? Дяволчето беше Ланистър, а Санса… „Бих искала да се превърна във вълчица и да ми пораснат криле, и да отлетя.“ Ако и Санса беше загинала, не бе останал нито един от Старките освен нея. Джон беше на Вала, на хиляда левги оттук, но той беше Сняг, а тези какви ли не лели и чичовци, на които Хрътката искаше да я продаде, те също не бяха Старки. Не бяха вълци.
Сандор простена и тя се завъртя на една страна да го погледне. Даде си сметка, че и неговото име беше пропуснала. Защо го беше направила? Опита се да помисли за Мика, но й беше трудно да си спомни как изглеждаше. Отдавна го беше забравила. „Той нищо не беше направил. Само си играеше с мен на мечове.“ — Хрътката — прошепна Аря, и: — Валар моргулис. — Може би щеше да е умрял на заранта…
Но когато бледата светлина на утрото се процеди между дърветата, тъкмо той я събуди с върха на ботуша си. Беше сънувала отново, че е вълк и че гони някакъв кон без ездач по един хълм, с цяла глутница зад нея, но ботушът му я върна тъкмо когато скачаше, за да го убие.
Хрътката все още беше отпаднал и движенията му бяха бавни и тромави. Отпускаше се вяло на седлото, потеше се и ухото му започна да кърви под превръзката. Трябваше да напряга всичките си сили, за да се задържи на гърба на Странник. Ако хората на Планината ги бяха подгонили, едва ли щеше да може да вдигне меча си. Аря се озърна през рамо, но зад тях нямаше нищо освен някаква врана, прелитаща от дърво на дърво. Чуваше се само ромонът на реката.
Много преди обед Сандор Клегейн почна да залита замаян. Оставаха още часове дневна светлина, когато той нареди да спрат.
— Трябва да си почина — каза й само. Този път, докато се смъкваше от селото, наистина падна. Вместо да се опита да се изправи, пропълзя немощно до едно близко дърво и се облегна на него. — Седем ада! — изруга той. — Седем ада. — Като видя, че Аря се е втренчила в него, й каза: — Жива ще те одера за една чаша вино, момиченце.
Вино нямаше и тя му донесе вода. Той отпи малко, оплака се, че миришела на тиня, и потъна в трескав сън. Тя го докосна. Кожата му пареше. Аря подуши превръзките, както правеше майстер Лувин понякога, преди да промие някоя нейна рана или драскотина. Лицето му беше ужасно пребледняло, но раната на бедрото му й замириса най-странно.
Тя се зачуди колко ли още им остава до Солниците и дали ще може да ги намери сама. „Не би трябвало да го убивам. Ако просто си тръгна и го оставя, той ще си умре сам. Ще умре от треската и ще остане да лежи тук под това дърво до края на времето.“ Но може би щеше да е по-добре, ако го убиеше лично. Беше убила скуайъра в хана, а той не й беше направил нищо, освен че я бе хванал за рамото. Хрътката беше убил Мика. „Мика и много други. Обзалагам се, че е убил сто като Мика.“ Сигурно и нея щеше да убие, ако не беше откупът.