— Никому не е позволено да го вижда, освен на майстер Емон — опита се да й обясни Сам.
— Ако беше във властта ми, Манс можеше да подържи сина си. — Усмивката на Джон се беше стопила. — Съжалявам, Вал. — Обърна лице настрани. — Двамата със Сам си имаме задължения, към които трябва да се върнем. Е, Сам поне. Ще помолим да разрешат да видиш Манс. Това поне ти обещавам.
Сам се позадържа, колкото да стисне ръката на Джили и да й обещае, че ще се върне след вечеря. После бързо излезе. Пред вратата имаше стражи, хора на кралицата с копия. Джон беше слязъл до средата на стълбището, но изчака, като чу пухтенето на Сам зад себе си.
— Ти не само харесваш Джили, нали? Сам се изчерви.
— Джили е добра. Добра е, и е мила. — Радваше се, че дългият му кошмар е свършил, радваше се, че се е върнал при братята си в Черен замък… но понякога нощем, сам в килията си, се замисляше колко топла беше Джили, когато се гушваха под кожите с бебето между тях. — Тя… тя ме направи по-храбър, Джон. Не храбър, но… по-храбър.
— Не можеш да я задържиш — каза му с нежност Джон, — както и аз не можех да остана с Игрит. Ти си изрекъл думите, Сам, също както и аз. Също като всички нас.
— Зная. Джили каза, че е готова да ми стане жена, но… аз й казах за клетвата и какво означава тя. Не знам дали това я натъжи, или зарадва, но й казах. — Преглътна нервно и попита: — Джон, може ли да има чест в една лъжа, ако е казана… с добро намерение?
— Зависи от лъжата и от намерението според мен. — Джон го погледна. — Не бих те съветвал. Ти не си създаден да лъжеш, Сам. Изчервяваш се и заекваш.
— Зная — каза Сам. — Но мога да излъжа в писмо. С перо в ръката съм по-добър. Аз си… мисля нещо. Когато нещата тук се поуспокоят, мислех, че може би най-доброто за Джили… мислех, че мога да я пратя з Рогов хълм. При мама и сестрите ми и… б-баща ми. Ако Джили каже, че бебето е м-мое… — Пак почна да се изчервява. — Майка ми ще го поиска, сигурен съм. Ще намери някакво място за Джили, някаква работа при слугите, няма да й е толкова трудно, колкото да слугува на Крастър. А лорд Р-рандил, той… е, той никога няма да го каже, но може и да е доволен, като повярва, че имам копеле от някакво дивашко момиче. Поне ще се докаже, че съм достатъчно мъж, за да легна жена и да й направя дете. Веднъж ми каза, че бил сигурен, че ще си умра девствен, че никоя жена никога не би… знаеш… Джон, ако го направя това, ако напиша тази лъжа… дали ще е добро дело? Животът на момчето така ще…
— Да отрасне като копеле в замъка на дядо си? — Джон сви рамене. — Много зависи от баща ти, пък и що за момче ще излезе от него? Ако заприлича на теб…
— Няма. Нали Крастър му е истинският баща. Ти го видя, беше корав като пън на стар дъб, а Джили е по-силна, отколкото изглежда.
— Ако момчето прояви някакво умение с меч или пика, поне може да получи място в гвардията на баща ти — каза Джон. — Не е толкова необичайно копелета да се обучават като скуайъри и да ги издигат в рицарство. Но ти първо гледай да се увериш, че Джили може да изиграе тази игра убедително. От това, което си ми разправял за лорд Рандил, не мисля, че ще приеме добре една измама.
На стъпалата извън кулата бяха поставени други стражи. Това обаче бяха хора на краля: Сам бързо беше научил разликата. Кралските хора си бяха земни и не особено благочестиви, като всички други войници, но виж, хората на кралицата бяха фанатично предани на Мелисандра Асшайска и нейния Господар на Светлината.
— Ти пак ли ще се упражняваш с оръжие? — попита Сам, докато пресичаха двора. — Разумно ли е да се натоварваш толкова с тренировки преди кракът ти да е оздравял?
Джон сви рамене.
— Какво друго ми остава? Марш ме освободи от задължения от страх да не би все пак да съм обърни-плащ.
— Тези, които го вярват, са много малко — увери го Сам. — Сир Алисър и приятелите му. Повечето братя мислят с главите си и знаят истината. Крал Станис също го знае, обзалагам се. Ти му донесе Рога на Зимата и плени сина на Манс Райдър.
— Аз само опазих Вал и бебето от плячкаджиите, когато диваците побягнаха, и ги задържах в шатрата, докато ни намерят щурмоваците. Никого не съм пленявал. Крал Станис държи здраво хората си, това е ясно. Даде им да поплячкосат малко, но чух, че са изнасилени само три дивашки жени и извършителите до един са скопени. Предполагам, че трябваше да избивам свободния народ, докато бягаха. Сир Алисър изтъква, че единствения път, когато съм извадил меча, е било, за да защитя нашите врагове. Не съм убил Манс Райдър, защото съм се съюзил с него, така казва.