Когато гласуването свърши и всички излязоха, Сам и Клидас обърнаха котлето пред майстер Емон. Изсипа се дъжд от морски раковини, камъни и медни петачета. Набръчканите длани на Емон почнаха да сортират със смайваща бързина, местейки тук раковини, там камъни и петаци на една страна, както и по някой случаен връх на стрела, пирон или жълъд. Сам и Клидас преброиха купчините, като всеки от тях си записа сборовете.
Сам пръв трябваше да съобщи резултатите си.
— Двеста и три за сир Денис Малистър — каза той. — Сто шейсет и девет за Котър Пайк. Сто трийсет и седем за лорд Джанос Слинт, седемдесет и две за Отел Ярвик, пет за Хоб Трипръстия и две за Ед Скръбния.
— Аз ги изкарах сто шейсет и осем за Пайк — каза Клидас. — По моя сметка ни липсват два гласа, а според Сам — един.
— Сам е преброил вярно — каза майстер Емон. — Джон Сняг не е пуснал знак. Все едно. Никой не е наближил.
Сам се почувства по-скоро облекчен, отколкото разочарован. Дори след поддръжката на Боуен Марш лорд Джанос все пак оставаше едва трети.
— Кои са тези петима, дето продължават да гласуват за Хоб Трипръстия? — зачуди се той.
— Сигурно братя, които искат да го махнат от кухнята — каза Клидас.
— Сир Денис е паднал с десет гласа от вчера — изтъкна Сам. — А Котър Пайк е слязъл почти с двайсет. Това не е добре.
— Не е добре за техните надежди да станат лорд-командир, разбира се — рече майстер Емон. — Но накрая може да се окаже добре за Нощния страж. Не ние ще го кажем. Десет дни не са необичайно много време. Имаше едни избори, които продължиха близо две години, с около седемстотин гласа. Братята ще стигнат до решение, като му дойде времето.
„Да — помисли Сам, — но до какво решение?“ По-късно, на чаша разредено с вода вино насаме в килията на Пип, езикът на Сам се развърза и той, без да иска, заговори:
— Котър Пайк и сир Денис Малистър губят терен, но двамата заедно имат почти две трети — каза той на Пип и Грен. — Всеки от двамата ще е съвсем на място като лорд-командир. Някой трябва да убеди един от тях да се оттегли в полза на другия.
— Някой? — попита подозрително Грен. — Кой някой?
— Грен е толкова тъп, че си мисли, че някой може да е той — каза Пип. — Тоя някой, който ще се оправи с Пайк и Малистър, сигурно ще може да убеди и крал Станис да се ожени за Церсей.
— Крал Станис е женен — възрази Грен.
— Кажи ми какво да правя с него, Сам! — въздъхна Пип.
— Котър Пайк и сир Денис не се обичат много — настоя упорито Грен. — Те се чепкат за всичко.
— Да, но само защото имат различни представи какво ще е най-добре за Стража — каза Сам. — Ако ние им обясним…
— Ние ли? — каза Пип. — Как така някой се превърна в ние? Аз съм маймуна на глумци, забрави ли? А пък Грен е, ами Грен. — Усмихна се на Сам и размърда уши. — Виж, ти… ти си син на лорд и стюард на майстера…
— И е Сам Колача — каза Грен. — Ти закла Друг.
— Уби го драконовото стъкло — каза му Сам може би за стотен път.
— Син на лорд, стюард на майстера и Сам Колача — каза Пип. — Ти би могъл да говориш с тях…
— Бих могъл — каза Сам скръбно като Ед Скръбния. — Но ме е страх да се изправя пред тях.
ДЖОН
Джон обикаляше в бавен кръг около Сатена, с меч в ръка, принуждавайки го да се обръща.
— Вдигни си щита — каза му той.
— Много е тежък — оплака се момчето от Староград.
— Тежък е колкото трябва, за да спре един меч — каза Джон. — Хайде, вдигни го. — Пристъпи напред и замахна. Сатена тласна навреме щита нагоре, за да посрещне меча с ръба, и замахна със своя меч към ребрата на Джон. — Добре — каза Джон, усетил силата на удара върху щита си. — Това беше добре. Но трябва и тялото си да вложиш в него. Вкарай тежестта си зад стоманата и ще нанесеш по-голяма щета, отколкото само със силата на ръката. Хайде, опитай пак, удари към мен, но дръж щита горе, иначе главата ти ще звънне като камбана…
Но вместо да го направи, Сатена отстъпи назад и вдигна забралото си.
— Джон — промълви той с тревога.
Когато се обърна, тя стоеше зад него — с половин дузина от хората на кралицата около нея. „Нищо чудно, че дворът е така притихнал.“ Беше зървал Мелисандра при нейните нощни огньове и също така да влиза и излиза от замъка, но никога толкова отблизо. „Красива е“ — помисли си… но в очите и имаше нещо доста обезпокоително.