Продължи, без да знае защо. „Сто и тринайсет, сто и четиринай-сет, сто и петнайсет.“ На двеста и тридесетото желязно стъпало шахтата беше черна като катран, но той вече усети топлия въздух, духащ от тунела вляво от него като дъха на някакъв огромен звяр. Зашари непохватно с Крак и се измъкна от стълбата. Тунелът се оказа още по-тесен от шахтата. На всеки с нормален ръст щеше да му се наложи да пълзи на четири крака, но Тирион беше толкова нисък, че тръгна изправен. „Най-сетне едно място, направено за джуджета.“ Ботушите му стъпваха тихо по камъка. Вървеше бавно, броеше стъпките си и опипваше за кухини в стените. Скоро започна да чува гласове, отначало далечни и приглушени, а после — все по-ясни. Наостри слух. Двама от стражите на баща му си правеха майтап с „курвата на Дяволчето“, говореха си колко сладко щяло да е да я чукаш и колко сигурно й се ще една истинска „мъжка паламарка“ вместо „жалкото пишле на джуджето“.
— Сигурно му е извита като гага — каза Лъм. Това го доведе до темата как ще умре Тирион на заранта. — Ще се разреве като жена и ще моли за милост, ще видиш — настоя Лъм. Лестър пък допускаше, че посрещне топора като лъв, щото е Ланистър, и беше готов да си заложи ботушите за това. — О, да ти сера в ботушите — каза Лъм, — знаеш, че няма да станат на моите мотовилки. Виж кво, ако спечеля, можеш да ми търкаш два дена скапаната ризница.
От няколкото стъпки разстояние Тирион можеше да чуе всяка думичка от препирнята им, но когато продължи, гласовете им бързо заглъхнаха. „Нищо чудно, че Варис не искаше да се катеря по проклетата стълба — помисли Тирион и се усмихна в тъмното. — Птиченца, как не.“ Стигна до третата врата и заопипва. Накрая пръстите му хванаха малката желязна кука, вградена между два камъка. Щом я дръпна надолу, чу се тих тропот, който при цялата тишина наоколо му прозвуча като лавина, и на стъпка вляво от него се отвори квадрат от тъмнооранжева светлина.
„Камината!“ Едва не се изсмя. Огнището беше пълно с гореща пепел и сред нея тлееше дебела черна цепеница, нажежена до оранжево в средата. Той предпазливо я заобиколи, за да не си подпали ботушите, и горещите въглени тихо изпукаха под петите му. Щом се озова в някогашната си спалня, спря. Чуваше само собствения си дъх. Баща му дали беше чул? Дали щеше да посегне за меча си, да вдигне тупурдия, да извика?
— Милорд — чу се женски глас.
„Някога това щеше да ме нарани — докато все още усещах болка.“ Първата стъпка беше най-трудната. Тирион отиде до леглото, дръпна завесите — и тя беше там: извърната към него със сънена усмивка на устните. Щом го видя, усмивката й изстина. Дръпна завивките до брадичката си, сякаш това щеше да я предпази.
— Някой по-висок ли очакваше, миличка? Очите й се напълниха със сълзи.
— Не съм мислила онези неща, дето ги казах! Кралицата ме принуди. Моля те! Баща ти толкова ме плаши. — Седна и одеялото се смъкна в скута й. Отдолу беше съвсем гола, само с веригата на шията. Верига от свързани златни ръце, всяка хванала следващата.
— Милейди Шае — промълви Тирион. — През цялото време, докато седях в тъмната килия и чаках да умра, си спомнях колко си красива. В коприна или в груби дрехи, или без нищо…
— Милорд скоро ще се върне. Трябва да се махаш или… да не си дошъл да ме отведеш?
— Харесваше ли ти? — Хвана в шепа брадичката й и си спомни всичките пъти, когато го беше правил. Всичките пъти, когато пускаше ръцете си на кръстчето й, стискаше малките й твърди гърдички, погалваше късата й тъмна коса, докосваше устните й, страните й, ушите й. Всичките пъти, когато лекичко я разтваряше с пръст, за да проникне в тайната й сладост и да я накара да простене. — Харесваше ли ти милувката ми?
— Повече от всичко — каза тя, — мой великане Ланистър.
„Това беше най-лошото нещо, което можеше да кажеш, миличка.“ Тирион пъхна ръка под веригата на баща си и изви. Халките се стегнаха и се забиха в шията й. „Че златните ръце са винаги студени, но все са топли женските ръце“, каза си той. Още веднъж изви студените ръце и не заплака за топлите.
След това намери камата на лорд Тивин на масичката до леглото и я пъхна в колана си. На стените бяха окачени боздуган с лъвска глава, бойна брадва и арбалет. Щеше да е много тромаво да върти брадва из замъка, а боздуганът беше много нависоко, но до стената точно под арбалета беше поставен голям дървен сандък с железен обков. Той се покачи, свали оръжието и кожения колчан, натъпкан с железни стрели, и зареди арбалета.