Джайм неведнъж го беше поучавал за недостатъците на арбалетите. Ако Лъм и Лестър се появяха оттам, където си приказваха, нямаше да има време да презареди, но щеше да отведе поне единия със себе си в ада — Лъм, стига да му останеше избор. „Ще трябва сам да си търкаш ризницата, Лъм. Губиш.“ Заклатушка се към вратата, после се вслуша за миг и бавно я отвори. В една каменна ниша гореше лампа и мяташе жълтеникава светлина в празния коридор. Тирион се шмугна навън, притиснал арбалета до крака си.
Намери баща си точно там, където мислеше, че ще го намери, седнал на тъмно в куличката на нужника с вдигнат около бедрата му нощен халат. Щом чу стъпките, лорд Тивин вдигна очи.
Тирион му кимна насмешливо.
— Здравейте, милорд.
— Тирион. — Дори да се беше уплашил, Тирион Ланистър с нищо не го показа. — Кой те пусна от килията?
— С удоволствие бих ти казал, но дадох свята клетва.
— Евнухът — реши баща му. — Главата ще му взема за това. Това моят арбалет ли е? Дай ми го.
— Ще ме накажеш ли, ако откажа, тате?
— Това бягство е глупост! Нямаше да те убием, ако от това те е страх. Все още имам намерение да те пратя на Вала, но не бих могъл да го направя без съгласието на лорд Тирел. Дай арбалета и ще се върнем в покоите ми и ще поговорим.
— Можем и тук да си поговорим. Май няма да избера Вала, тате. Там горе е адски студено, а мисля, че посъбрах от теб предостатъчно студ. Така че само ми кажи едно нещо, и ще си тръгна. Един простичък въпрос, това поне ми дължиш.
— Не ти дължа нищо.
— Дал си ми много по-малко от това, през целия ми живот, но това ще ми го дадеш. Какво направи с Тиша?
— Тиша ли?
„Той дори не помни името й.“ — Момичето, за което се ожених.
— А, да. Първата ти курва.
Тирион се прицели в корема на баща си.
— Следващия път, когато изречеш тази дума, ще те убия.
— Нямаш кураж за това.
— Искаш ли да проверим? Думата е много къса и като че ли лесно излиза на устните ти. — Тирион махна нетърпеливо с арбалета. — Тиша. Какво направи с нея, след като ми предаде малкия урок?
— Не помня.
— Постарай се да си спомниш. Заповяда ли да я убият? Баща му сви устни.
— Нямаше причина за това. Тя разбра къде й е мястото… и й се плати добре за труда, доколкото помня. Предполагам, че стюардът я е отпратил по пътя. Не ми е хрумвало да го питам.
— По пътя накъде?
— Накъдето заминават курвите.
Пръстът на Тирион се сви. Арбалетът пусна стрелата тъкмо когато лорд Тивин понечи да стане. Желязото се заби в него малко над слабините, той пак седна и изпъшка. Стрелата се беше забила дълбоко, чак до перата. Около желязото швирна кръв и потече по срамните косми и голите му бедра.
— Ти ме простреля! — отрони той невярващо, с оцъклени от смайване очи.
— Винаги сте схващали бързо ситуацията, милорд — каза Тирион. — Вероятно затова сте Ръката на краля.
— Ти… ти не си… мой син.
— Ето че точно тук грешиш, тате. Повярвай ми, аз съм мъничкото ти копие. А сега ми направи тази услуга: умри бързо, че трябва да хвана един кораб.
За пръв път, откакто се помнеше, баща му изпълни молбата му. Доказателството беше внезапната смрад, когато червата му се изпуснаха в мига на смъртта. „Какво пък, мястото е съвсем подходящо“ — помисли Тирион. Но вонята, която изпълни нужника, даде обилно доказателство, че често повтаряната шега за баща му е поредната лъжа.
Лорд Тивин Ланистър, в края на краищата, не сереше злато.
САМУЕЛ
Кралят беше ядосан. Сам го разбра веднага.
Когато черните братя влязоха един по един и коленичиха пред него, Станис бутна настрана закуската си от корав хляб, солено телешко и варени яйца и ги изгледа хладно. На червената жена Мелисандра до него гледката сякаш й се стори забавна.
„Какво търся аз тук? — запита се Сам, щом червените й очи се спряха на него. — Някой трябваше да помогне на майстер Емон нагоре по стъпалата. Не ме гледай, аз съм само стюардът на майстера.“ Останалите бяха претенденти за командирския пост на Стария мечок, с изключение на Боуен Марш, който се беше оттеглил от надпреварата, на беше останал кастелан и лорд стюард. Сам не разбираше защо Мелисандра трябва да проявява интерес точно към него.