— Ваша милост — каза сир Денис Малистър предпазливо. — Ако говорите за диваците…
— Не говоря за диваците. Знаете това, сир.
— А вие трябва да знаете, че макар да сме безкрайно благодарни за помощта, която ни предложихте срещу Манс Райдър, ние не можем да ви предложим помощ в борбата ви за трона. Нощният страж не взима страна във войните на Седемте кралства. От осем хиляди години…
— Знам историята, сир Денис — пресече го грубо кралят. — Давам ви думата си: няма да ви моля да вдигате мечовете си срещу който и да е от бунтовниците и узурпаторите, които ме тормозят. Искрено очаквам да продължите за защитавате Вала, както сте го правили винаги.
— Ще браним Вала до последния мъж — заяви Котър Пайк.
— Сигурно ще съм аз — каза примирено Ед Скръбния. Станис скръсти ръце.
— Ще поискам от вас още няколко неща. Неща, които сигурно няма да дадете с голяма охота. Искам замъците ви. И искам Дара.
Тези резки думи изтрещяха между черните братя като гърне с адски огън, хвърлено в мангал. Марш, Малистър и Пайк заговориха заедно. Крал Станис ги остави да говорят и когато свършиха, каза:
— Разполагам с три пъти повече мъже от вас. Мога сам да си взема земите, ако пожелая, но предпочитам да го направя законно, с вашето съгласие.
— Дарът е даден на Нощния страж за вечни времена, ваша милост — настоя Боуен Марш.
— Което означава, че не може законно да бъде заграбен, присвоен или иззет от вас. Но това, което може да се даде, може и да се върне.
— Но какво ще правите с Дара? — попита Котър Пайк.
— Ще го използвам по-добре от вас. Колкото до замъците, Източен страж, Черен замък и Сенчестата кула ще си останат ваши. Поддържайте ги с гарнизони както винаги, но другите трябва да взема за своите гарнизони, ако ще държим Вала.
— Вие не разполагате с хора — възрази Боуен Марш.
— Някои от изоставените замъци са почти в руини — каза Отел Ярвик, Първия строител.
— Руините могат да се възстановят.
— Да се възстановят? — каза Ярвик. — Но кой ще свърши работата?
— Това е моя грижа. Ще поискам от вас подробен списък за сегашното състояние на всеки замък и какво ще е нужно за възстановяването му. Смятам до една година всички да са подсилени с гарнизони и да горят пред вратите им огньове.
— Огньове ли? — Боуен Марш погледна притеснено Мелисандра. — Какво, сега и огньове ли ще палим?
— Ще палите. — Жената се изправи сред вихър от пурпурна коприна и дългата й, светла като мед коса се посипа на раменете й. — Мечовете не могат да отблъснат този мрак. Само Светлината Господня може да го направи. Не се заблуждавайте, добри сирове и доблестни братя, войната, която предстои, не е някаква си дребна свада за земи и почести. Нашата война е за самия живот и ако ние се провалим, светът загива с нас.
Сам усети, че офицерите не знаят как да го приемат. Боуен Марш и Отел Ярвик се спогледаха със съмнение, а Хоб Трипръстия изглеждаше готов час по-скоро да се върне в кухнята и да реже моркови. Но всички сякаш се изненадаха, като чуха как майстер Емон промърмори:
— Това ли е войната за утрото, за която говорихте, милейди? Но къде е принцът предречен?
— Той стои пред вас — заяви Мелисандра, — макар да нямате очи да го видите. Станис Баратеон е прероденият Азор Ахаи, воинът на огъня. В негово лице пророчествата се сбъдват. Червената комета озари небето, за да предизвести неговото идване, и той държи Светлоносеца, червения меч на героите.
Кралят, изглежда, изпита ужасно неудобство от думите й, защото скръцна със зъби и каза:
— Вие ме повикахте и аз дойдох, господа. Сега трябва да живеете с мен, или да умрете с мен. По-добре свикнете с това. — Махна рязко с ръка. — Това е всичко. Майстер, останете за малко. Тарли, вие също. Останалите сте свободни.
„Аз ли? — помисли Сам стъписан, докато братята му се кланяха и излизаха. — Какво иска той от мен?“ — Ти си онзи, който е убил съществото в снега — каза крал Станис, след като останаха само четиримата.
— Сам Колача. — Мелисандра се усмихна. Сам усети, че се изчервява.
— Не, милейди. Ваша милост. Тоест, аз съм, да. Аз съм Самуел Тарли, да.
— Твоят баща е способен воин — каза крал Станис. — Той веднъж победи брат ми, в Ашфорд. Мейс Тирел искаше да си спечели славата за тази победа, но лорд Рандил реши спора преди Тирел още да е намерил бойното поле. Посече лорд Каферен с грамадния си валириански меч и изпрати главата му на Ерис. — Кралят потърка брадичката си с пръст. — Не си синът, който бих очаквал от мъж като него.