— Не — призна Сам. — Не забелязах.
Майстер Емон кимна. После, в покоите си, помоли Сам да напали огъня и да му помогне да седне в креслото си до камината.
— Тежко е да си толкова стар — въздъхна, докато се наместваше на възглавницата. — А още по-тежко е да си сляп. Липсва ми слънцето. И книгите. Най-вече ми липсват книгите. — Емон махна с ръка. — Няма да ми трябваш повече до избора.
— Избора… Майстер, не можем ли да направим нещо? Това, което кралят каза за лорд Джанос…
— Помня — каза майстер Емон. — Но Сам, аз съм майстер, с верига и заклет. Моят дълг е да съветвам лорд-командира, който и да е той. Няма да е редно точно мен да видят, че подкрепям един претендент или друг.
— Но аз не съм майстер каза Сам. — Не мога ли аз да направя нещо?
Емон обърна слепите си очи към Сам и се усмихна.
— Ами, аз не знам, Самуел. Би ли могъл?
„Бих могъл — помисли Сам. — Длъжен съм.“ При това трябваше да го направи веднага. Ако се поколебаеше, беше сигурен, че ще изгуби куража си. „Аз съм мъж на Нощния страж — напомни си той, докато бързаше през двора. — Мъж съм. Мога да го направя.“ Беше време когато трепереше и цвърчеше като пиле, само щом го погледнеше лорд Мормон, но онова беше старият Сам, преди Юмрука на Първите и Цитаделата на Крастър, преди таласъмите, Студени ръце и Другия на неговия мъртъв кон. Сега той беше смел. „Джили ме направи храбър“ — беше казал на Джон. И беше истина. Трябваше да е истина.
От двамата командири Котър Пайк беше по-малко плашещият, затова Сам отиде първо при него, докато все още куражът му не бе охладнял. Намери го в старата Зала на щита да играе на зарове с трима от мъжете на Източен страж и един червенокос сержант, дошъл от Драконов камък със Станис.
Когато Сам помоли за разрешение да поговори с него, Котър Пайк ревна команда и останалите прибраха заровете и парите си и се махнаха.
Човек не можеше да нарече Котър Пайк хубавец, макар че тялото му под коженото, обшито с железни пъпки яке и грубо тъканите дебели панталони беше стройно, стегнато и жилаво. Очите му бяха малки, носът счупен, а брадичката тясна като връх на копие. Шарката беше раздрала жестоко лицето му и брадата, която си беше пуснал, за да скрие белезите, беше рядка.
— Сам Колача! — каза той вместо поздрав. — Ти сигурен ли си, че си намушкал Друг? Да не е било някой снежен човек?
„Не започва добре.“ — Уби го драконовото стъкло, милорд — обясни отмалял Сам.
— Тъй де, няма спор. Е, казвай, Колачо. Майстерът ли те прати при мен?
— Майстерът ли? — Сам преглътна. — Аз… аз току-що го оставих, милорд. — Не беше съвсем лъжа, но ако Пайк предпочетеше да го схване погрешно, това можеше да го накара да се вслуша. Сам пое дълбоко дъх и подхвана призива си.
Пайк го прекъсна преди да е изрекъл и двайсет думи.
— Искаш от мен да коленича и да целуна пеша на хубавия плащ на Малистър, това ли било? Трябваше да се сетя. Това лордчетата сте като стадо овце. Е добре, кажи на Емон, че само е хабил приказките ти и времето ми. Ако някой трябва да се оттегли, то това е Малистър. Той е твърде стар за работата, може би тъкмо ти трябва да му го кажеш. Изберем ли го, сигурно след три години пак трябва да се събираме тук за нови избори.
— Стар е — съгласи се Сам, — но е с г-голям о-опит.
— В седенето в кулата и суетенето над картите, нали? Той какво се кани да прави, да пише писма до таласъмите ли? Че е рицар, рицар е, но не е боец и едно гърне пикня не давам кого бил свалил от коня на някой тъп турнир преди петдесет години. Полуръката беше спечелил всичките му битки, това и слепец може да го види. На нас повече от всякога ни трябва боец, след като и тоя проклет крал ни се натресе на главите. Добре, днес са само руини и празни полета, но какво ще ни поиска „Негова милост“ утре? Мислиш ли, че на Малистър ще му стиска да се изправи срещу Станис Баратеон и оная червена кучка? — Той се изсмя. — Аз не.
— Значи няма да го подкрепите? — каза отчаяно Сам.
— Ти Сам Колача ли си, или Глухия паток? Няма да го подкрепя. — Пайк вдигна пръст пред лицето му. — Разбери следното, момче. Аз не искам тая скапана работа, никога не съм я искал. Бия се най-добре с палуба под краката, не с кон, а Черен замък е прекалено далече от морето. Но по-скоро ще дам с нажежен меч да ме шибат в гъза, отколкото да връча Нощния страж на оня чистофайник от Сенчестата кула. А ти можеш да припнеш до стареца и да му кажеш какво съм отговорил, ако те попита. — Стана. — Да ми се махаш от очите.