На Сам едва му стигна кураж да каже:
— А-ами ако е някой д-друг? Бихте ли п-подкрепили н-някой друг?
— Кого? Боуен Марш ли? Тоя, дето брои лъжиците? Отел е изпълнител, каквото му се нареди, го прави добре, но нищо повече. Слинт… е, хората му го харесват, признавам, и може би ще си струва да го натикаме в кралската гуша и да видим дали Станис ще се задави, но не. Много от Кралски чертог има у тоя, помни ми думата. На жабата й поникнали крила и тя си помислила, че е дракон. — Пайк се изсмя. — Тъй че кой остава, Хоб ли? Можем него да изберем, само че тогава кой ще ви вари овнешкото, Колачо? Приличаш ми на човек, който си обича скапаното овнешко.
Нямаше какво повече да каже. Съкрушен, Сам едва успя да изломоти едно „благодаря“ и поиска разрешение да напусне. „Със сир Денис ще се оправя по-добре“, помъчи се да си внуши, докато крачеше през замъка. Сир Денис беше рицар, със знатно потекло и добре възпитан, при това се държа много добронамерено със Сам, когато го намери с Джили по пътя. „Сир Денис ще се вслуша в думите ми, няма начин.“ Командирът на Сенчестата кула се беше родил под Кънтящата кула на Морския страж и беше Малистър от глава до пети. Яката му беше обшита със самур и същият самур очертаваше ръкавите на черния му кадифен жакет. Грижливо оправените гънки на плаща му се стягаха от ноктите на сребърен орел. Брадата му беше бяла като сняг, косата — почти окапала, а лицето му беше нашарено с дълбоки бръчки. И все пак в жестовете му имаше изящество, а в устата — зъби, и годините не бяха похабили нито синьо-сивите му очи, нито вежливостта му.
— Милорд Тарли — каза той, щом стюардът му въведе Сам в Пиката, където бяха отседнали мъжете от Сенчестата кула. — Радвам се да разбера, че сте се възстановили след тежките си изпитания. Мога ли да ви предложа чаша вино? Лейди майка ви е Флорент, доколкото си спомням. Някой ден ще трябва да ви разкажа как свалих от конете и двамата ви дядовци на един и същ турнир. Но днес зная, че имаме по-спешни грижи. Праща ви майстер Емон, разбира се. Какво иска да ме посъветва той?
Сам отпи от виното и заподбира думите си грижливо.
— Всеки майстер носи верига и се е заклел… не би било редно да се разбере за него, че е повлиял в избора на лорд-командира.
Старият рицар се усмихна.
— Поради което не е дошъл лично. Да, напълно разбирам, Самуел. Двамата с Емон сме стари и мъдри в тези неща. Кажи сега каквото си решил да ми кажеш.
Виното беше сладко. Сир Денис изслуша призива на Сам с гробовна вежливост, за разлика от Котър Пайк. Но когато той свърши, старият рицар поклати глава.
— Съгласен съм, че ако се наложи един крал да посочи нашия лорд-командир, това ще е мрачен ден в историята ни. Особено този крал. Той едва ли ще си опази короната за дълго. Но честно казано, Самуел, Пайк е този, който би трябвало да се оттегли. Аз имам по-голяма подкрепа от него и съм по-подходящ за поста.
— Така е — съгласи се Сам. — Но Котър Пайк също може да свърши работа. Казват, че той много пъти се е доказвал в битка. — Не искаше да обиди сир Денис с хвалби за неговия съперник, но как иначе да го убеди да се оттегли?
— Мнозина от братята ми са се доказвали в битки. Не е достатъчно. Някои неща не могат да се решат с бойната брадва. Майстер Емон ще разбере това, но не и Котър Пайк. Лорд-командирът на Нощния страж е лорд, първо и преди всичко. Той трябва да може да преговаря с други лордове… и с крале също така. Трябва да е човек с тежест, заслужаващ уважение. — Сир Денис се наведе над масата. — Ние с теб сме синове на велики лордове. Знаем колко е важен произходът, кръвта, и че ранното възпитание не може да се замени с нищо. Аз станах скуайър на дванайсет години, а шампион в турнир на двайсет и една. Командир съм на Сенчестата кула от трийсет и три години, Кръв, потекло и обучение са ме подготвили да се оправям с крале. Пайк… е, не го ли чу тази сутрин, когато попита Негова милост дали ще му изтрие задника? Самуел, нямам навик да говоря обидно за своите братя, но да бъдем откровени… железните хора са раса на пирати и крадци, а Котър Пайк е изнасилвал и убивал още от момче. Майстер Хармун пише и чете писмата му, и това е години наред. Не, колкото и да ми е неприятно, че ще разочаровам майстер Емон, честта Не ми позволява да се отдръпна в полза на Пайк от Източен страж.
Този път Сам се беше подготвил.
— Бихте ли могли в полза на някой друг? Ако е някой по-подходящ?