И отговорът го осени.
Под Вала хората на кралицата кладяха своя нощен огън. Той видя Мелисандра, излизаща от тунела заедно с краля, за да поведат молитвите, които според нея щяха да задържат мрака надалече.
— Хайде, Дух — каза Джон на вълчището. — С мен. Гладен си, знам. Усещам го.
Затичаха се към портата, обикаляйки отдалече нощния огън, където алчни пламъци дращеха черния корем на нощта.
Кралските хора се мяркаха навсякъде из Черен замък. Щом Джон ги подминеше, се спираха и зяпваха. Никой от тях не беше виждал вълчище, даде си сметка той, а Дух беше два пъти по-голям от обикновените вълци, скитащи в техните южняшки зелени гори. Докато крачеше към оръжейната, Джон случайно погледна нагоре и видя Вал, застанала на прозореца на кулата. „Съжалявам — помисли той. — Не съм аз мъжът, който ще те открадне оттам.“ В двора за тренировки се натъкна на дузина кралски мъже с факли и копия в ръце. Сержантът им погледна Дух и се намръщи, а двама от войниците му снишиха копията си, но рицарят, който ги водеше, каза:
— Отдръпни се и ги пусни. — А на Джон рече: — Закъсняваш за вечерята.
— Тогава се отстранете от пътя ми, сир — отвърна Джон и той го направи.
Шума го чу още преди да е стигнал подножието на стълбището: Високи гласове, ругатни, някой тропаше по масата. Джон пристъпи и влезе в сводестата зала почти незабелязан. Братята му се бяха скупчили по пейките около масите, но повече бяха стоящите и викащите, отколкото седящите, и никой не се хранеше. Нямаше никаква храна. „Какво става тук?“ Лорд Джанос Слинт се дереше за някакви обърни-плащове и измяна, Емет Железния се беше покачил на една от масите с оголен нож в юмрука, Хоб Трипръстия псуваше на майка един щурмовак от Сенчестата кула… някакъв мъж от Източен страж удряше с юмрук по масата и настояваше за тишина, но това само усилваше врявата.
Пип пръв видя Джон. Ухили се при появата на Дух, напъха два пръста в устата си и изсвири така, както може да свири само един чирак на глумци. Пронизителният звук проряза царящата глъч като нож. Джон тръгна между масите и още черни братя го забелязаха и замлъкнаха. Накрая се чуваха само стъпките на Джон, потропващи по каменния под, и тихият пукот на цепениците в камината.
Сир Алисър Торн разби тишината.
— Обърни-плащът най-после ни удостоява с присъствието си. Лорд Джанос беше почервенял и се тресеше.
— Звяра! — ахна той. — Вижте! Звяра, който разкъса до смърт Полуръката. Братя, сред нас крачи превъплъщенец. ВАРГ! Това… това същество не може да ни бъде водач! Това зверче не заслужава да живее!
Дух оголи зъби, но Джон сложи ръка на главата му.
— Милорд — каза той, — ще ми обясните ли какво става тук? Отговори майстер Емон, от другия край на залата.
— Името ти беше предложено за лорд-командир, Джон. Беше толкова нелепо, че Джон се усмихна.
— От кого? — каза той и се огледа за приятелите си. Това със сигурност трябваше да е някоя от шегите на Пип. Но Пип сви рамене, а Грен поклати глава. Вместо тях стана Ед Тблет Скръбния.
— От мен. Добре де, знам, че е жестоко да го направиш на приятел, но по-добре да си ти, отколкото аз.
Лорд Джанос се разпени отново.
— Това… това е наглост. Ние трябва да обесим това момче. Да! Да го обесим, казвам аз, да го обесим като обърни-плащ и варг, до неговия приятел Манс Райдър. Лорд-командир?! Не, това няма да го приема. Няма да го понеса!
Котър Пайк се надигна.
— Ти ли няма да го понесеш? Ония златни плащове може да са се научили да ти лижат гъза, но сега носиш черния плащ.
— Всеки брат може да ни предложи всяко име за размисъл, стига човекът да си е казал клетвите — заяви сир Денис Малистър. — Толет е в пълното си право, милорд.
Дузина мъже заговориха един през друг и всеки се мъчеше да надвика останалите, и много скоро залата закънтя отново. Този път на масата скочи сир Алисър Торни вдигна ръце за тишина.
— Братя! — изрева той, — това не ни води доникъде. Аз казвам да гласуваме. Този „крал“, който взе Кралската кула, е поставил хора при всички врати, за да се погрижат да не ядем, докато не си направим избора! Така да бъде! Ще избираме и ще избираме, цяла нощ ако трябва… но преди да си хвърлим знаците вярвам, че нашият Пръв строител има да ни каже нещо.
Отел Ярвик се надигна от мястото си бавно и се намръщи. Потърка широката си челюст и рече: