— Е, аз оттеглям името си. Ако сте искали мен, имахте десет възможности да ме изберете, но не го направихте. Не стигнахте. Исках да кажа, че онези, които хвърляха знаци за мен, би трябвало да изберат лорд Джанос…
Сир Алисър кимна.
— Лорд Слинт е най-добрият възможен…
— Не съм свършил, Алисър — възрази Ярвик. — Лорд Слинт е командвал Градската стража на Кралски чертог, всички го знаем, и беше лорд на Харънхъл…
— Той дори не е виждал Харънхъл! — извика Котър Пайк.
— Е, така е — каза Ярвик. — Все едно, сега, след като съм се изправил тук, да ви призная, не помня защо си помислих, че Слинт ще е толкова добър избор. Щеше да е като да ритнем крал Станис в устата, а не разбирам с какво толкова ще ни помогне това. Може пък Сняг да е по-добрият. Той вече от дълго време е на Вала, племенник е на Бен Старк и служи като скуайър на Стария мечок. — Ярвик сви рамене. — Изберете когото щете, само да не съм аз. — И си седна на мястото.
Почервенялото лице на Джанос Слинт беше станало мораво, а сир Алисър Торн беше пребледнял. Мъжът от Източен страж отново почна да блъска с юмрук по масата, но сега викаше за котела. Няколко братя цодхванаха вика му.
— Котелът! — зареваха те като един. — Котелът, котелът, Котелът! Котелът беше в ъгъла до камината, голям, черен и издут, с две грамадни дръжки и тежък капак. Майстер Емон каза нещо на Сам и Клидас и те отидоха, взеха котела и го качиха на масата. Няколко от братята вече се редяха на опашка до буретата със знаците, когато Клидас вдигна капака и едва не го изтърва на пода. С рязък писък и плясък на криле от котела изхвърча огромен гарван. Плесна и се понесе нагоре, търсейки може би гредите или някой прозорец, през който да избяга, но в избата нямаше нито греди, нито прозорци. Гарванът се оказа в капан. Заграчи силно и закръжи из залата, веднъж, още веднъж, и още веднъж. И Джон чу вика на Самуел Тарли:
— Познавам тази птица! Това е гарванът на лорд Мормон! Гарванът кацна на масата най-близо до Джон.
— Сняг — изграчи той. Беше стара птица, мръсна и проскубана. — Сняг — повтори той. — Сняг, сняг, сняг. — Запристъпва до края на масата, отново разпери криле, полетя и кацна на рамото на Джон.
Лорд Джанос Слинт седна толкова тежко, че се чу „туп“, но сир Алйсър се изсмя подигравателно.
— Сир Прасчо си мисли, че всички ние сме глупци, братя — рече той. — Той е научил птицата на тая малка хитрина. Те всички казват „сняг“, идете горе в гарванарника да ги чуете сами. Птицата на Мормон знаеше повече думи от тази.
Гарванът килна глава и погледна Джон. — З-зърно? — каза птицата с надежда. След като не получи нито зърно, нито отговор, гарванът замърмори: — Котел? Котел? Котел?
Останалото беше върхове на стрели. Порой от върхове на стрели, наводнение от върхове на стрели, толкова върхове на стрели, че удавиха последните няколко камъка и раковини, както и медните петаци.
Когато преброяването свърши, Джон се оказа обкръжен. Някои го тупаха по гърба, а други коленичеха пред него, сякаш наистина беше лорд. Сатена, Оуен Тъпака, Холдър, Жабата, Празен ботуш, Великана, Мъли, Ълмър от Кралския лес, Донел Хил Сладура и още петдесетина напираха около него. Дивен изтрака с дървените си зъби и каза:
— Богове милостиви, нашият лорд-командир още е в пелени. Емет Железния рече:
— Надявам се това не означава, че не мога да ви избия скапаната пикня следващия път на тренировката, милорд.
Хоб Трипръстия поиска да разбере дали все пак ще се храни с мъжете, или желае храната да му се носи в солария. Дори Боуен Марш дойде да му каже, че ще се радва да продължи като лорд-стюард, ако така пожелае лорд Сняг.
— Лорд Сняг — каза му Котър Пайк, — ако се осереш, ще ти изтръгна черния дроб и ще го изям суров с лук.
Сир Денис Малистър беше по-вежлив.
— Това, за което ме помоли Самуел, беше трудно — призна старият рицар. — Когато беше избран лорд Коргайл, аз си казах: „Все едно, той е от по-дълго на Вала от теб, ще дойде и твоето време.“ Когато стана лорд Мормон, си помислих: „Той е силен и свиреп, но е стар, все пак може да дойде и твоето време.“ Но ти си още момче, лорд Сняг, и сега трябва да се върна в Сенчестата кула, знаейки, че моето време никога няма да дойде. — Усмихна се уморено. — Не ме карай да умра със съжаление. Чичо ти беше велик мъж. Твоят лорд баща и неговият баща — също. От теб ще очаквам не по-малко.
— Аха — рече Котър Пайк. — И можеш да започнеш, като кажеш на ония кралски хора, че се свърши и че си искаме скапаната вечеря.