— Отпечатъците бяха точно както го каза Великана, но кучетата се опънаха — каза той на Мормон пред голямата му черна шатра. — Тъй, по реката, следите може и да са стари.
— Жалко. — Лорд-командир Мормон беше с плешива глава и рошава сива брада, а гласът му прозвуча толкова уморено, колкото изглеждаше самият той. — На всички щеше да ни дойде добре по една мръвка прясно месо. — Гарванът на рамото му заклати глава и заповтаря:
— Месо. Месо. Месо.
„Можехме да изпечем проклетите кучета“ — помисли Чет, но не си отвори устата, докато Стария мечок не го отпрати. „А пък на тоя му свеждам глава за последен път“ — каза си той доволно. Струваше му се, че става още по студено, макар да беше готов да се закълне, че е невъзможно. Кучетата се скупчиха, окаяно подвили опашки в замръзналата кал, а на Чет малко му трябваше да изпълзи и да се свие между тях. Вместо това уви с черния вълнен шал долната част на лицето си, като остави тясна цепка на устата, колкото да диша. Откри, че е малко по-топло, ако се движи, и взе да обикаля в кръг с една пачка горчивец в ръка, давайки по листо-две на братята на пост, колкото да чуе какво имат да кажат. Никой от мъжете от дневната смяна не влизаше в плана му, но все пак смяташе, че няма да е зле да знае какво мислят.
Мислеха предимно, че тоя ден е скапано студено.
Сенките взеха да се удължават и вятърът се усили. Пищеше пронизително през процепите в кръглата стена.
— Мразя го тоя звук — оплака се дребният Великан. — Все едно че някое бебе в храстите скимти за майчино мляко.
Като свърши обиколката и се върна при кучетата, завари при тях Ларк.
— Командирите пак са се събрали в палатката на Стария мечок. Говорят си нещо, много свирепо.
— Те така си знаят — каза му Чет. — Нали са знатни, всички освен Блейн, вместо с вино се напиват с думи.
Ларк се наведе до ухото му.
— Червясалия мозък продължава да ми дрънка за птицата — предупреди той и се озърна да се увери, че наблизо няма други. — Сега иска да свием и малко зърно за проклетата твар.
— Тя е гарван — каза Чет. — Яде трупове. Ларк се ухили.
— Неговия може би?
„Или твоя.“ Според Чет големият мъж им трябваше повече от Ларк.
— Престани да трепериш за Пол Дребния. Ти си свърши твоето, той — неговото.
Здрачът вече пълзеше из горите, когато най-после се отърва от Сестриния и седна да си наточи меча. Работата беше адски трудна с ръкавици, но трябваше да е луд да ги свали. При този студ всеки тъпак, който пипнеше стомана с голи ръце, щеше да загуби парче кожа.
Когато слънцето се скри съвсем, псетата заскимтяха. Чет им даде вода, съпроводена с няколко ругатни.
— Половин нощ още и сами ще си намерите яденето. — И тогава му замириса на ядене.
Дивен поддържаше готварския огън и Чет си взе пая корав хляб и купа боб със сланина от готвача Хейк.
— Много е тиха тая гора — говореше старият горянин. — Жаби не се чуват от реката, бухали не бухат в тъмното. Поумряла гора от тая не съм виждал в живота си.
— Те и зъбите ти са умрели — каза Хейк. Дивен изтрака с дървените си зъби.
— И вълци не се чуват. Одеве имаше, ама сега… Къде ли са отишли, а?
— На топло някъде — каза Чет.
От дузината насядали около огъня братя четирима бяха негови. Той ги изгледа накриво един по един, докато ядеше, да не би нещо да са се прекършили. Камата изглеждаше съвсем спокоен, седеше си кротко и си точеше камата като всяка вечер. А Сладура Донел Хил редеше шеги една след друга. Имаше бели зъби, сочни червени устни и жълти кичури, които носеше на красиви къдрици до раменете, и твърдеше, че е копеле на някой Ланистър. И сигурно беше. Чет не си падаше по хубави момчета, както и по копелета, но Донел Сладура беше друга работа.
Не беше толкова сигурен за горянина, когото братята наричаха Бичкията, повече заради хъркането му, отколкото за нещо, свързано с дърветата. Точно сега изглеждаше доста изнервен, че може да не захърка никога вече. А Мейслин беше още по-зле. Чет направо виждаше потта, стичаща се по лицето му въпреки ледения вятър. Капките блестяха на светлината на огъня като бисерчета. Мейслин също не ядеше, само се пулеше в боба, сякаш от миризмата му ставаше лошо. „Тоя трябва да го следя изкъсо“ — реши Чет.
— Сбор! — Викът изведнъж се разнесе от дузина гърла и бързо се пръсна из целия лагер. — Мъже на Нощния страж! Сбор при централния огън!