УУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ.
Звукът продължи безкрайно, сякаш никога нямаше да секне. Гарваните плющяха с криле и грачеха, разхвърчаха се побеснели в кафезите и заблъскаха по решетките, и всичко из лагера на братята на Нощния страж се надигна — мъжете навличаха брони, затягаха коланите на мечовете, грабваха бойните брадви и лъковете. Самуел Тарли стоеше и трепереше. Лицето му беше бяло като снега, който се вихре — ше около тях.
— Три — проплака той към Чет. — Три бяха, чух ги, че са три. Никога не духат три пъти. От стотици, от хиляди години. Три означава, че са…
— Другите — почти изхлипа Чет. И изведнъж се подмокри — усети как пикнята потече по крака му и видя как вдигна пара пред гащите му.
ДЖАЙМ
В разрошената му коса духаше източен вятър, мек и уханен като пръстите на Церсей. Чуваше птича песен и долавяше движението на реката под лодката, понесена от равномерния замах на греблата към светлата зора. След толкова време, прекарано в мрак, светът бе толкова сладък, че Джайм Ланистър се чувстваше замаян. „Жив съм и съм пиян от светлина.“ Смях излетя от устните му като подплашен пъдпъдък.
— Млък — изръмжа пачаврата и се намръщи. Въсенето отиваше на широкото й простовато лице повече от усмивката. Не че Джайм я беше виждал усмихната. Позабавлява се, представяйки си я в някоя от копринените рокли на Церсей вместо в кожения елек с железните пъпки. „Все едно да облечеш някоя крава в коприна.“
Но кравата можеше да гребе. Под кафявите шаечни гащи се криеха яки прасци, а дългите мускули по ръцете й се изпъваха и стягаха при всяко загребване. Дори след половин нощ гребане не показваше признаци на умора, което далеч не можеше да се каже за братовчед му сир Клеос, който се напъваше над втория чифт гребла. „На вид — едра и здрава селска мома, а ти говори като знатна особа и носи меч и кама. Ах, но дали може и да ги използва?“ Джайм смяташе скоро да го разбере и също така скоро да се отърве от оковите.
Беше с железни белезници на китките и пранги на глезените, свързани с тежка верига, дълга само стъпка.
— Човек може да си помисли, че честната ми дума на Ланистър не стига — беше се пошегувал, докато го връзваха. Вече се беше напил здраво, благодарение на Кейтлин Старк. От бягството им от Речен пад си спомняше само откъслеци. Имаше някакво затруднение с тъмничаря, но едрата пачавра се беше справила с него. След това се качваха по някакво безкрайно вито стълбище. Краката му бяха омекнали като трева и два-три пъти беше залитнал, та се наложи момата да му подложи рамо да се подпре. По някое време го загърнаха в наметало и го тикнаха на дъното на малката лодка. Помнеше, че чу как лейди Кейтлин заповяда на някого да вдигнат решетката на Водната кула. Беше заявила с нетърпящ възражения тон, че изпраща сир Клеос Фрей обратно в Кралски чертог с нови мирни условия за кралицата.
Сигурно тогава сънят го беше отнесъл. Виното още го правеше сънен и беше приятно да се протегне — лукс, какъвто веригите му в килията не позволяваха. Джайм отдавна се беше научил да подремва на седлото по време на поход. Сегашното не беше по-трудно. „Тирион ще се скъса от смях, като чуе как съм проспал собственото си бягство.“ Но вече се беше разбудил и белезниците му досаждаха.
— Милейди — провикна се Джайм, — ако ми свалите тези железа, мога да ви улесня малко с греблата.
Тя пак се навъси, оголи конските си зъби и го изгледа с мрачно подозрение.
— Ще си носиш железата, Кралеубиецо.
— Чак до Кралски чертог ли смяташ да гребеш, пачавро?
— Ще ме наричаш Бриен. Не пачавра.
— Аз пък се казвам сир Джайм. Не Кралеубиеца.
— Отричаш ли, че си убил крал?
— Не. А ти отричаш ли пола си? Ако е така, развържи ги тия гащи и ми покажи. — Усмихна й се невинно. — Щях да помоля да си отвориш корсажа, но като те гледам, това няма да докаже много.
Сир Клеос се подразни.
— Братовчеде, дръж се по — учтиво.
„У тоя ланистърската жилка е тънка.“ Клеос беше син на леля му Дженна от онзи тъпанар Емън Фрей, който беше живял в ужас от лорд Тивин Ланистър от мига, в който се ожени за сестра му. Когато лорд Уолдър Фрей вкара Близнаците във войната на страната на Речен пад, сир Емън беше избрал съюза на жена си пред този на баща му. „Скалата на Кастърли само загуби от сделката“ — прецени Джайм. Сир Клеос приличаше на невестулка, биеше се като гъска и имаше куража на относително смела овца. Лейди Старк му беше обещала опрощение, ако отнесе посланието й на Тирион, и сир Клеос най — тържествено се бе заклел да го направи.